Свободата на словото в Китай
2 май 2008
С навлизането на интернет критичната журналистика придоби повече свобода. Но авторитерните режими все още се опитват да затворят устата на свободната журналистика и въобще не се свенят да контролират и цензурират и интернет-сайтовете. Как функционира контролният апарат в Китай?
Потребителят на интернет не забелязва намесата на цензура. Просто на монитора се появява съобщението, че този интернен-сайт в момента не може да бъде отворен. Това е и обичайното съобщение, когато в Китай някой иска да отвори забранен интернет-сайт. Кото че ли техниката не функционира точно, или пък потребителят е сбъркал адреса на сайта. Международната организация "Репортери без граници" от години събира доказателства за това как функционира китайският цензурен апарат. Катрин Еверс е говорителка на организацията:
"Има десетки хиляди интернет-полицаи, които отговарят за този т.нар. филтриращ и ценцуриращ механизъм. В него се влагат огромни суми и човешки капацитет"
За да могат да бъдат филтрирани информациите в интернет, трябва първо да бъде пробит основният принцип на световната мрежа; защото тя е отворена и децентрализирана система, тоест не съществува централен информационен разпределител, а множество кръстосващи се информационни източници, свързани с много сървъри. А информацията преминава през различни възлови точки. Китайското правителство ограничава броят на възловите точки, свълзващи вътрешнокитайската мрежа с останалия свят. Всяка информация от един китайски компютър, предназначена за някоя точка по света, трябва да премине през тези т.нар. възлови точки. По този начин китайското правителство котнролира не само интернет връзките, но и електроннта поща.
Последиците от систематичния контрол в Китай усеща всеки потребител. Контролният софтуер на възловите точки в китайския интернет прави системата много по-бавна, отколкото в другите старни по света. Този, който обаче има компютърни познания, може да използува един трик - чрез прокси-сървър да се регистрира като анонимен потребител и да ползва анонимните софтуерни програми.
Друга много важна точка за китайското правителство е контролът на частните информационни и новинарски портали. Те са подчинени на същата цензурираща система, както и вестниците и телевизията.
Всеки ден главните редактори биват привиквани от цензора,
който им дава наставления и определя информационните теми, с които те могат да се зданимават през идните дни. На актуални развития цензорите реагират чрез електронна поща. Организацията "Репортери без граници" прихвана няколко подобни съобщения от Китай. Ето едно от тях:
"30 май. 2006 година. 18.56 ч. Подател: Интернет-информационно бюро на град Пекин. Скъпи колеги, моля не разпространявайте повече никакви информации за радиоводещата, която наскоро почина, докато се намираше в къщата на заместник-кмета. Свалете всички намиращи се на интернет-сайта инфорамции, които вече са публикувани и се разпоредете в коменатирете, блоговете и новините да не се споменава повече този случай.