Сезам, затвори се!

Заедно с френския си колега Клод Геан, германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих поде инициатива за повторното издигане на отдавна рухнали стени. Искането им за временно връщане на граничния контрол в Шенгенското пространство предизвика вълна от критики и извади наяве някои компрометиращи истини. Предложението на двамата министри продължи да сее раздор и на състоялата се вчера /26 април/ среща на вътрешните министри от ЕС.

Европа без граници - това беше мечтата, от която се роди Шенгенското споразумение. Доскоро всички го мислехме като един от най-важните символи на европейското единение, но от година и половина насам Шенген стана повод за какви ли не пререкания. Една и съща е причината за кавгите, които избухват периодично на всеки няколко месеца: нелегалните имигранти, които влизат в Европа през външните й граници, и с които засегнатите страни просто не могат да се справят - или поне така твърдят.

Червената нишка

В началото на 2011-та Италия първа се оплака от вълната бежанци. Протестите в Арабския свят свариха страната напълно неподготвена - емигрантите прииждаха все по-масово, а Рим не знаеше какво да ги прави. В крайна сметка италианското правителството реши да им раздаде туристически визи, с което на практика им позволи да пътуват свободно из всички страни от Шенгенското пространство. Франция реагира светкавично и върна временно граничния контрол. Малко след това същото направи и Дания.

Преди броени дни Франция отново се захвана с тази тема. В писмо, подписано от френския вътрешен министър Геан и германския му колега Фридрих, се настоява на страните-членки на Шенген да бъде позволено временно да възстановяват граничния контрол. Разбира се, наблюдателите не се изненадаха, че Франция издига подобни искания. Обещанието да намали драстично броя на имигрантите се точеше като червена нишка в цялата предизборна кампания на президента Саркози. Ясно е, че сега той се опитва да си подсигури гласове от крайно десния лагер.

Неочаквано дойде обаче германската подкрепа за шенгенски ограничения. Около нея веднага се надигна вълна от критики, която се изля върху вътрешния министър на страната. Писмото му се възприема като предизборна помощ за Саркози. Германската европарламентаристка Ребека Хармс нарече акцията „евтина предизборна маневра”. А външният министър на Люксембург Жан Аселборн припомни, че миналата година Германия енергично отхвърли подобно искане от страна на Франция, а сега изведнъж го подкрепя. Това вони до небесата, малко грубо се изрази Аселборн. Той е убеден, че писмото е имало една-единствена цел - да подсигури на Саркози гласове от дясноекстремисткия лагер. От Берлин, естествено, отрекоха да има някаква връзка между едното и другото.

А българският въпрос?

Логично е да се запитаме дали дебатите около Шенген ще повлияят по някакъв начин на българските амбиции за влизане в зоната. Ако пререканията не затихнат бързо, това определено ще се отрази на България. Защото в основата на този спор стоят страхове, които България и без това подхранва. Приемането й в Шенген вече беше отложено именно заради съмнения, че не е достатъчно добре подготвена да бъде сигурна външна граница на Шенгенското пространство. Щом една Италия или една Гърция не могат да се справят с опазването на границите си, каква е тогава гаранцията, че България ще успее - още повече като се има предвид, че страната все още не може да се справи с организираната престъпност и корупцията по границите.

АГ, Д. Попова-Витцел, Редактор: А. Андреев

Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ