Сигурно място ли е България?

Избягвайте района на хотел “Плиска” в София, възможна е атака срещу автобус в района. Късно снощи това предупреждение беше публикувано във Фейсбук страницата на Държавния департамент на САЩ. В него се казва, че американското посолство в София е получило данни за възможна опасност на една или повече автобусни линии до хотел “Плиска”. Американските граждани биват съветвани да избягват това място, но не се посочва за колко време.

Въпреки късния час, в който беше публикувано, съобщението предизвика остри реакции в социалните мрежи. Някои питаха защо това предупреждение е само на английски, но не и на български, други – защо не съдържа по-прецизни данни, трети направо се усъмниха в сериозността на посланието и дори в неговата автентичност. Все въпроси с общ корен: сигурно място ли е България?

Ако съдим по поведението на релевантните български служби, отговорът е “не”. Първо, за сигурността не се говори превантивно, сериозно и конкретно. Второ, липсват адекватни мерки за сигурност на най-уязвимите места. Трето, към силите на реда има твърде обяснима липса на доверие.

Защо не е на български?

Въпросът изобщо не е в това защо американците не пишат на български. Нито в това дали са прави в опасенията си. Въпросът е дали съществуват българските власти. Ако от САЩ са имали данни за опасност на българска територия и не са я съобщили на българските си съюзници, не е много сигурно, че тези съюзници биват взимани на сериозно. Ако пък са я съобщили, а българите са преценили, че предупреждението не е основателно, въпросът е как са стигнали до този извод. С помощта на какъв опит, умения, експерти, анализатори и общообразователен минимум?

Главният секретар на МВР Георги Костов тази сутрин увери кмета на София, че няма данни за заплаха на сигурността. Въпреки това обаче в района на хотел “Плиска” има засилено полицейско присъствие, а на автобусните шофьори е казано да бъдат с повишено внимание. Комбинацията от тези три съобщения говори за обичайното двусмислие сред българските управленски кадри: ние не вярваме, че нещата са сериозни, но пиарът изисква да се правим, че ги взимаме насериозно.

Новата игра: борба с тероризма

В началото на седмицата МВР проведе антитерористично учение, което се прочу нетипично за начинанието: не с това, че полицията е натрупала капацитет в овладяването на терористични заплахи, а с това, как я описа потърпевш от среднощните й действия. Ето как: като група хора, насила вкарани в една зрелищна игра, които хем не изпълняват изискванията на ролята си, хем излагат на риск тези, които би следвало да пазят. От това би излязъл сполучлив спектакъл по Брехт – толкова съм отчужден от собствената си роля, че се правя, че я играя насериозно. Но дали това прилича на полиция в епохата на тероризма? Да оставим въпроса отворен.

Не наужким, а на сериозно: как се охраняват летища и гари?

В истинския живот – там, където тероризмът съвсем не е наужким – най-уязвими са транспортните възли, събиращи накуп много хора: летища, железопътни и автобусни гари, подземния градски транспорт. Все места, които в България имат проблематична сигурност. Нотдавна репортаж на БНТ-2 показа, че на Централна гара и на автогарата в София човек може безпроблемно да си остави багажа на съхранение. В най-добрия случай от пътника се очаква само да отговори на някакъв въпрос, например този: дали вътре няма нещо чупливо. Някои гари в България са подложени на видеонаблюдение, но това е инструмент, улесняващ разследването, а не възпиращо средство. Що се отнася до летището в София, в него се спазват всички международни изисквания за сигурност на полета, но няма данни да се контролира самото летище. Освен с видеокамери, разбира се – въведение на 21-и век, което отне от свободата, но не придаде сигурност.