Силата, която държи Япония в страх

Джейк Аделстийн не е кой да е: американският журналист е сред най-големите познавачи на японската мафия и най-упоритият й изобличител. От много години той живее в Япония, под полицейска защита – откакто Якудза му отправя първото си предупреждение. Мнозина го смятат за параноик, който съчинява истории за смъртоносни мафиотски заплахи; за други обаче той е достоверен източник на информации за организираната престъпност в Япония – говори се, че дори ЦРУ и ФБР прибягват до съвета му.

От неговите публикации може да се научи доста за дейностите и организацията на Якудза. Например това, че и до ден-днешен японската мафия има много амбивалентен статут в страната. Тя не е тайно общество и води дейността си открито от известни на всички офиси. Издава дори официално списания за фенове с последните клюки за мафиотски босове. Същевременно Якудза държи в страх японците – те добре знаят какво се крие зад паравана. Най-мощната групировка на Якудза е престъпният синдикат Ямагучи-гуми, наброяващ – според данни на полицията – над 17 000 членове.

Необходимото зло

Япония не се смята всъщност за опасна страна - точно обратното, никъде другаде по света няма толкова малко убийства, колкото в тази страна. Въпреки това мнозина японци се страхуват да не ги постигне отмъщението на Якудза. Не на последно място защото мафията има много влиятелни "приятели". Политиката и организираната престъпност в Япония са тясно свързани. Мафиотите от Якудза отдавна подържат връзка с консервативните политици, които почти без прекъсване управляват страната от Втората световна война насам. Полицията е склонна да ги оставя на мира, защото разчита на тях за овладяване на дребната престъпност.

Якудза от край време минава за необходимото зло, дори за един вид втора полиция, която успешно разчиства страната от дребни гангстери и крадци. В началото на 1990-те години законите срещу мафията биват затегнати, но рецесията, която организираната престъпност изживява вследствие на това, по никакъв начин не пречупва властта й. Мафията започва да действа просто по-скрито. Попитате ли днес японски полицай как стоят нещата с организираната престъпност в страната му, ще получите в отговор учтива усмивка и още по-учтиво мълчание. Полицията иска да има контрол върху Якудза и да ограничава дейностите й – но очевидно не желае да я разбие.

Под модерно прикритие

Откакто търговията с хора, наркотици и изнудване за откупи стана твърде рискована, японската мафия пренесе престъпната си дейност върху финансовите сделки. През 2006 г. полицията в Токио представи списък на 1000 фирми, под прикритието на които Якудза извършва своите дейности – една пета от тях са фирми за продажба на недвижими имоти. Междувременно в списъка влизат вече и други фирми – за акции с ценни книжа, финасов контрол, финасови консултации. Мафията инвестира пари и в т.н. социални медии – по-лесен достъп до данни, които могат да се използват за изнудване с цел пари, едва ли може да се намери.

Според оценки на японската полиция, членовете на Якудза наброяват над 86 хиляди – несравнимо повече, отколкото американската мафия е могла да си представи, че би успяла да набере даже във времето на най-големия си разцвет.

Кодексът на престъпността

Търговия с проститутки, наркотици, изнудване, растяща бруталност, изнасилвания, заплахи дори срещу полицаи и нападения върху обикновени хора – японските мафиоти си спечелват все повече името на престъпници. От “кодекса на честта” на “рицарите-защитници” не е останала всъщност и следа. За престъпните си сделки мафията набавя млади жени главно от Корея, Тайван и Индонезия, като ги заставя към принудителна проституция; но и не малко наивни японки без шансове за работа попадат в пипалата й.

И до ден-днешен Якудза набира членовете си от хора, идващи от покрайнините на обществото. Отличителен белег за принадлежност към мафията са многобройните татуировки по тялото – или отсеченият безименен пръст на лявата ръка, явен знак за принудена лоялност към мафиотския бос след предходно “предателство” спрямо него и “клана”.

АГ, ФАЦ, К. Гермис/ Редактор: Б. Рачева