Скандалът "Бююк": Как България е помагала на Ердоган

България, Албания, Украйна, Молдова, Косово, Сърбия. Това са страните в Европа, предали политически противници на президента Ердоган на Турция. Освен че е единствената страна-членка на Европейския съюз в този списък, България е и сред онези, които не наказват замесените в спорните експулсации. 

Неотдавна бившият шеф на молдовските тайни служби получи условна присъда и бе глобен със 125 000 евро за ролята си при отвличанията на седем турски учители през 2018 година. Това е общата сума, за която петима от тях осъдиха Кишинев в съда в Страсбург. Молдовските магистрати постановиха още бившият шеф на разузнаването да върне и разноските за полета, с който похитените са били отведени в Турция.

В Косово, където през същата година след съвместна операция на националните и турските служби, бяха отвлечени шестима учители от свързано с движението на Гюлен училище, бе сформирана парламентарна комисия, която да разследва случая. След това, с постовете си се простиха вътрешният министър и началникът на разузнаването.

Защо това не е възможно у нас?

Отговорът е очевиден. Съдържанието на турските дипломатически грами, отразени в сп. „Шпигел" и в clubz.bg и достъпната фактология по случая „Бююк“, демонстрират колко ефикасна и бърза може да бъде на пръв поглед тромавата българска административна машина, ако е координирана от премиера. Как да бъде уволнен шеф на службите, например, когато самият Борисов поема ангажимент пред турския посланик да съдейства за бързото разрешаване на случая „Бююк“?

Тази седмица бившият главен прокурор Сотир Цацаров призна, че след опита за преврат в Турция е провел среща с тогавашния посланик Сюлейман Гьокче. Позицията му бе публикувана след излизането на разследванията в двете медии, както и повече от два месеца след изпращането на въпросите към него. Дипломатическите документи твърдят, че при въпросния разговор на Гьокче с Цацаров, тогавашният обвинител №1 е поел два ангажимента. Първият е да установи къде се намира Абдуллах Бююк, като за целта се срещне с шефовете на разузнаването. Вторият – да установи дали турският гражданин е подавал молба за политическо убежище. Последната информация, пишат турските дипломати, е щяла да стане ясна след среща с вицепрезидента Маргарита Попова.  

Грамите обаче свидетелстват, че е имало и още една среща на Гьокче с бившия главен прокурор. Тя е проведена в края на юли 2016 година. Според документите, Цацаров е изпълнил поетия ангажимент към турското посолство. В разпространената от него тази седмица позиция, той посочи, че при подобни срещи с дипломати се е „придържал стриктно към законовите правомощия на главния прокурор и българските национални интереси." Последната част от изречението е показателна, защото дефиницията за национален интерес може да се разтегля до безкрай. Ако турските служители са описали нещата коректно в този документ, то Цацаров определено е излязъл извън „законовите правомощия на главния прокурор“.

Какво печелим от предаването на противници на Ердоган?

Възможно ли е сдържането на мигрантския поток на българо-турската граница да е част от сделка между двете страни, включваща като компонент и предаването на политически противници на Ердоган? За това намекна самият Борисов малко след депортацията на Бююк. Фактите сочат, че тази теза, макар и не изчерпателна, вероятно е основателна.

От 2017 г. броят на незаконните мигранти, влизащи в България, непрекъснато намалява. През първите 7 месеца на тази година, само 832-ма души са били установени в страната. Сред тях има и влезли през други граници, но основният вход е през Турция. Вероятно частично и заради коронавируса, спадът в сравнение със същия период през миналата година е драстичен – с повече от една трета. През цялата 2019 г., задържаните нелегални чужденци в страната са 2184 души. Това е спад от почти една четвърт спрямо 2018 г., в която пък е отбелязано намаление от 5 % на годишна база. 

На този фон, не може да не направи впечатление увеличението на експулсираните и екстрадирани турци от България. Информация, получена по Закона за достъп до обществената информация от МВР и Министерство на правосъдието сочи, че броят на върнатите  турски граждани е нараснал сериозно след опита за преврат през 2016 година. През двете години, предшестващи опита за пуч – 2014 г. и 2015 г. - общо 129 души са били експулсирани.

Увеличение от една трета при депортираните

В двете години, следващи събитията от 15 юли 2016 г. тоест през 2017 г. и 2018 г., вече има увеличение с повече от една трета - 175 депортирани. През 2016 г. – неспокойната година на Турция, когато са осемте известни „чувствителни“ депортации от България, са експулсирани 90 души. „Рекордът“ е поставен миналата година – 108 депортации. В тези числа влизат и всички криминални, както и други основателни случаи.

Сухите цифри вероятно могат да дадат отговор и на друг важен въпрос. Дори и Абдуллах Бююк да не бе станал жертва на междуинституционален заговор в България, той едва ли щеше да получи официален статут. Защото, макар и необявена, българската политика е да не предоставя международна защита на турски граждани. Една-единствена молба за подобен статут е била удовлетворена между 2014 г. и 2018 г., при общо 59 подадени апликации. Сигурен начин за още по-пълно скрепване на и без това задушевните отношения с Турция.