Много политолози, социолози и анализатори - в повечето случаи поддръжници на ГЕРБ - призовават опозиционните партии и най-вече ПП и ДБ към смирение и подкрепа за едно предложено от ГЕРБ правителство. Защото партията на Борисов била спечелила убедително изборите. А и защото имало едни по-други, по-всеобхватни причини, които могат да бъдат обобщени в набор от три лозунга: "В името на националните интереси", "За благото на обществото", "За доброто на България".
Противоречиви призиви
Тези лозунги имат една чудна особеност: могат да бъдат употребени също и като довод да не се съставя правителство, а и по всякакъв друг повод. Въобще доводите и обясненията на повечето анализатори са дотолкова изпълнени с противоречия, че нямат особен смисъл, като изключим пропагандния.
Доскоро, например, те призоваваха (заедно с президента, "Има такъв народ" и "Възраждане") към разглобяване на "сглобката", защото тя била пагубна за България и водела държавата към задънена улица. Сега пък призовават към ново сглобяване на някаква "сглобка", защото липсата ѝ била пагубна за България и водела държавата към задънена улица.
Доскоро те призоваваха ПП и ДБ да се съобразят с обещанията, дадени на техните избиратели, и да напуснат едно управление, което ще ги затрие като коалиция и партии. Сега призовават ПП и ДБ да не се съобразят с обещанията, дадени на техните избиратели, и да подкрепят едно правителство, предложено от ГЕРБ, защото иначе ще се затрият като коалиция и като партии.
Кому беше нужно всичко това
Всички тези анализатори някак разсеяно подминават един изключително важен въпрос: "Кому бе нужно разглобяването на сглобката, щом сега отново трябва да се сглобява...?".
Подминават го, защото верният отговор никак не би им харесал: Борисов "разглоби сглобката", защото разбра, че след конституционните промени и предложенията за начина, по който да се избират председателите на ВСС, на службите и на регулаторите, може не само да загуби власт и влияние, но и да се превърне в прицел на желаната от повечето българи съдебна справедливост.
Защото основните противоречия в обществото ни не са между лявото и дясното, макар точно върху него да наблягат поддръжниците на ГЕРБ. Корупционният модел на управление в основата си е ляв, доколкото, също както беше при социализма, води до несправедливо разпределение на обществените средства към една управляваща прослойка, при което дясното и лявото се размиват и губят смисъл. Много по-същностен е сблъсъкът между евроатлантически и проруски обществени пристрастия, но и той не е в основата на сегашното общественото разделение.
Основният конфликт в България
Основното стълкновение на днешна България е между тази част от обществото, която отхвърля корупционния модел на управление и онези, които го поддържат и защитават - може би, заради една по-силно желана, но фиктивна стабилност.
И тук вече ясно и недвусмислено си личи, макар и да не се осъзнава изцяло, че ГЕРБ въобще не са спечелили изборите. Или са ги спечелили с много уговорки - доколкото мнозинството в парламента, което отразява преобладаващите обществени настроения (ако приемем, че на негласувалите им е все едно) е против корупционния модел. С нагласите на това мнозинство се съобразяват дори изкушените да подкрепят Борисов при съставянето на правителство - като хората на Слави Трифонов, например, които гласуваха за предложения от ГЕРБ председател на Народното събрание, та ако дойде след това мандатът и до тях, да предложат свое уж експертно правителство, което всъщност пак би било правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, само че под прикритие.
Дори да сполучат в хитроватия си замисъл, обаче, основният сблъсък си остава непроменен.
И ГЕРБ много трудно пак ще съставят правителство, ако въобще успеят да го съставят. Причината за това е именно тази - българското общество като цяло е против корупционния модел на Борисов и ГЕРБ.
Последната дума е на гласуващите българи
Отделен е въпросът, че поради политическите си различия антикорупционните партии също не могат да съставят правителство. Макар това да не е съвсем невъзможно - показа го четворната коалиция. Но пък те могат да действат срещу корупцията вътре в парламента и без правителство. Между другото, това показва, че все пак конституционните промени са имали смисъл, и то не малък.
Няма никаква причина, например, мнозинството в Народното събрание да не приеме последните четири законодателни предложения на ПП и ДБ, насочени против корупцията и към усвояване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Но последната дума по основния въпрос все пак е на гласуващите българи: стабилност в нищетата, придружена от съмнителна и несигурна евроатлантическа насоченост, или окончателно отхвърляне на корупционния модел в България? Избор винаги има.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
***