След 4 години хората в Германия ще живеят по-добре?

Отегчени, без вдъхновение и без завладяващи послания: ако впечатлението, което оставиха участниците в берлинската правителствена коалиция е предвестник на бъдещата им работа, тогава можем вече да гасим лампите. Нито един от тримата партийни лидери не изглеждаше особено въодушевен: Ангела Меркел, Олаф Шолц и Хорст Зеехофер приличаха по-скоро на участници в нагласен брак, които с мъка се опитват да извлекат нещо положително от ситуацията. Рядко сме виждали правителствена коалиция, която да поема мандата си с такава липса на ентусиазъм.

Политическа лакомия и у двете страни

Ново е и нещо друго: още при подписването на коалиционния договор един от партньорите вече отвори дума за разпадане на коалицията. Разбира се, лидерът на социалдемократите Шолц по задължение увери, че сътрудничеството ще продължи четири години, но неговият колега от партийното ръководство Дитмар Войдке предупреди в едно интервю, че след две години социалдемократите може да напуснат коалицията, ако християндемократите не изпълнят желанията им. Още при раждането на една коалиция вече да говориш за бъдещото ѝ погребение – това, меко казано, е доста странно. Политическата лакомия на социалдемократите очевидно вече е доста по-голяма, отколкото през последните четири години.

Но те не са единствените. Християндемократите също показаха, че са готови да мерят мускули. Зеехофер със своя мастър план и Йенс Шпан с изявленията си за бедността в Германия и помощите за безработни ясно заявяват, че техните партии искат да запазят профила си и не се боят да провокират коалиционния партньор, ако това ще донесе партийни дивиденти.

В плен на страха

Този порив - да се опази лицето на съответната партия, както и липсата на всякакъв ентусиазъм при подписването на коалиционния договор показват, че третото издание на широката коалиция ще бъде доста крехка конструкция. Видно е, че тук са се събрали три партии, изгубили изборите, които са в плен на страха, че недолюбваната широка коалиция може допълнително да ги тласне към дъното.

Унинието в Берлин е толкова голямо, че чак ти иде малко да окуражиш участниците с възклицанието: Хей, това, за което се договорихте, изобщо не е толкова лошо! Разбира се, във всеки коалиционен договор има за какво да се мрънка. И четирите опозиционни партии подробно и съвсем основателно изтъкнаха възраженията си срещу договора.

Ако всичко бъде изпълнено...

Но под черта новата широка коалиция всъщност има много добър план. Тя не затваря очи пред социалните проблеми, най-после ще намали и данъците, ще позатегне тук и там контрола в сферата на миграцията и вътрешната сигурност, залага без никакви уговорки на европейското бъдеще и посвещава най-дългата глава в коалиционния договор на дигиталното общество. Разбира се, можеше и повече. Но въпреки това, след като сме прочели всичките тези 177 страници, с ръка на сърцето трябва да кажем: Ако всичко в този коалиционен договор бъде изпълнено, след четири години хората в Германия ще живеят по-добре от днес.

Най-големият проблем на договора всъщност са самите участници в коалицията. Защото от изявите им при подписването на договора човек наистина го обзема съмнението дали тази широка коалиция наистина ще оцелее още три години и половина. И дали всички онези добри идеи, които са записани на хартия, наистина ще се превърнат в действителност.

Вижте и с кои хора Меркел се кани да управлява за четвърти път - в нашата снимкова галерия: