След вчерашния атентат срещу президента на Афганистан

Ако в Афганистан имаше нещо предвидимо, то това беше атентатът срещу президента Хамид Карзай. За всички отдавна е ясно, че животът на Карзай постоянно се намира в опасност, че президентът може да сподели злощастната участ на много други афганистански политици. Хамид Карзай оцеля и при третия опит да бъде убит, това обаче не скрива факта, че той и неговото правителство не контролират положението в Афганистан, независимо какво говорят. Разбира се, това не зависи от Карзай и неговия кабинет. Налице са многобройни фактори, които водят до

непрекъснато влошаване на ситуацията.

На първо място, страната никога не е имало властелин, чието влияние се разпростира отвъд границите на столицата Кабул. Управниците винаги е трябвало да си купуват властта чрез различни коалиции с местните племенни вождове, които обаче винаги преследват своите собствени интереси. Карзай също сключи подобни – отчасти доста съмнителни – съюзи, опитвайки се да разпростре властта си върху цялата територия на страната с помощта на войските на САЩ и на НАТО. Тъкмо тази помощ обаче го превръща за много афганистанци в

лакей на чужди интереси.

Втората причина за влошаващото се положение е завръщането на талибаните. Не че афганистанците много ги обичат. Обаче западните планове за демократизация и стопански разцвет на страната постепенно се провалят, а единствената им алтернатива са именно талибаните. Да не говорим, че много афганистанци не си представят почти нищо под понятията свобода и демокрация, с които западът се опитва да противостои на талибаните. Самият Запад пък очевидно беше объркал сметките, смятайки, че за няколко години може да превърне Афганистан в модерна страна. Илюзия се оказа и представата, че афганистанците скоро ще поемат всичко в свои ръце. Най-доброто доказателство за неуспеха в това отношение е

трагичното състояние на силите за сигурност

и липсата на всякаква мотивация. А и откъде да се вземе тази мотивация? Защо ли един войник или полицай трябва непрекъснато на рискува живота си?

Просто решение на проблемите в Афганистан няма. Естествено, силите за сигурност трябва да продължават тренировките и обучението си, но това само не стига. Афганистанците трябва някак си да получат усещането, че сами работят за собственото си по-добро бъдеще. Не по поръчение на САЩ, а за доброто на цялото население.