Дълго време не е имало добри новини около германско-руските отношения. Просто една лоша новина следваше другата, било то по повод войната в Украйна, руската подкрепа за режима на сирийския президент Асад, взаимните санкции или аферата Скрипал - отношенията Изток-Запад все вървяха надолу. А фактът, че почти цяла година Германия отпадна като външнополитически играч, не направи нещата по-добри. Но предизборната кампания и трудното съставяне на правителство в Берлин след това имаха приоритет.
Предпазлив оптимизъм
Всичко това вече е забравено. През последните дни няколко германски министри посетиха Москва, а сега и канцлерката Меркел отиде на крака при Путин. И ето го и него - предпазливият оптимизъм: изглежда, че руският президент е склонен да не спира транзита на руски природен газ през Украйна и след като бъде построен газопроводът "Северен поток-2". А това означава шанс за Киев да продължи да печели милиарди от преноса.
Но както знаем, дяволът се крие в детайлите. Достатъчно ли е подобно уверение за украинското правителство? Кой би могъл да даде съответните гаранции? Руското правителство? Или ЕС? Или и двете страни? Тези въпроси остават открити и след германско-руската среща на върха.
Правителството в Киев продължава да гледа с недоверие. Особено след натрупания негативен опит, това е напълно разбираемо. Проблемите обаче не могат да бъдат решени с недоверие, а Киев трябва да преговаря - с помощта на Германия и ЕС. Стига Москва да е склонна на отстъпки по договореностите от Минск, каквито намеци направи Путин в Сочи. Не е изключено в скоро време канцлерката и руският президент да се срещнат отново, за да договорят мирен план за Източна Украйна. Тогава в преговорите ще участват и президентите на Франция и Украйна. Всички са наясно, че колкото по-дълго трае конфликтът, толкова по-трудно може да бъде намерено решение. Процесът от Минск просто няма алтернатива.
Тръмп сближава европейци и руснаци
Меркел и Путин не виждат алтернатива и на ядреното споразумение с Иран. Двете страни и всички други европейци, както и китайците, твърдо държат на сделката и след като Доналд Тръмп я торпилира. Остава да видим дали Вашингтон действително ще наложи санкции на чуждестранните фирми, които продължат да сключват сделки с Иран. Каква ирония само: излизането на Америка от ядрената сделка сближава европейци и руснаци. И не само това - американските заплахи срещу Техеран помпат цената на суровия петрол, която за първи път от години насам надхвърли 80 долара за барел. Значи в руската държавна хазна ще се влеят свежи пари. Това е още една нежелана колатерална щета от непоследователната американска външна политика.
Никой не може да обвини Меркел, че е спестила неудобните теми на руския президент. Точно обратното дори - тя говори в прав текст: разкритикува ограничаването на свободата на медиите и преследването на дейците на изкуството и културата, руските хакерски атаки срещу външното министерство в Берлин и подкрепата на Путин за режима на сирийския президент Асад. Списъкът със спорните точки е дълъг. Но както изглежда това не обезкуражава германската канцлерка.
Едно нещо обаче не подлежи на съмнение: взаимното недоверие си остава. Пред последните четири години Москва проигра много политическо доверие. И ще минат години, докато то бъде възстановено.