Службите си слушат - и така до безкрай

Тази сърцевина всъщност е яко затегнат възел от интереси, архаични нагласи, необразованост и лицемерие. Така наречените „служби” продължават да живеят с жилавата сталинистка инерция, че правителствените и политическите поръчки са много по-важни от закона. Не само в България, но и на много други места по света, включително и в улегнали демокрации, тайните служби по-рядко или по-често погазват закона с обяснението, че това повеляват националните интереси.

Зад паравана

Но този капан е много опасен. Защото ако с инструмента на незаконното или полузаконно подслушване наистина може да се предотврати, да речем, опасен терористичен атентат, който би отнел живота на много хора, всеки нормален гражданин би си затворил поне едното око. Но въпросните национални, или международни, или каквито щете интереси често служат за параван, зад който се прикриват съвсем конкретни властови или политически надборвания.

Как да се излезе от този капан? Световната практика отдавна е отговорила на въпроса: чрез максимална прозрачност и действащ граждански контрол. Лесно е да се каже, много трудно е да се осъществи. Защото за целта са необходими поне няколко предпоставки, които ги няма в България. Първо: самите български граждани, които още носят в костите си спомена за диктатурата и ДС, изобщо не са масово убедени, че на „службите” трябва да се гледа като на необходимо зло, а не като на непрозрачна и всесилна инстанция.

Пошли зависимости

Второ: нездравословното преплитане между политика, бизнес и правораздаване, това кълбо от взаимни зависимости, запушва демократичните канали за контрол. Нима можем да сме абсолютно сигурни, че да речем една специална парламентарна комисия с паритетно представителство наистина ще контролира тайните служби от гледна точка на закона, а няма да стане пазарище за тайни сделки?

Трето: как да разчитаме на независимите прокурори или съдии, които подписват заповедите за подслушване - след всички разкрития за неморални или непрофесионални решения в правосъдието? И най-сетне - не е ли наивно да вярваме, че затворената система на „службите” сама ще си върже ръцете, респективно - ореже бюджета? Тъй че нека никой не се обижда на Европейската комисия, която още държи България и Румъния под наблюдение именно заради това - заради законите като „врата у поле”.

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел