Случаят „Марков” – тест за реформата в българските тайни служби

В интервю за Дойче Веле британският депутат Джулиън Луис посочва, че готовността на София да сътрудничи за разкриване на престъплението ще бъде тест за това, дали нещата в България действително са се променили след приемането й в НАТО и Европейския съюз. С Джулиън Луис разговаря нашият кореспондент в Лондон Андрей Владов.

Информация за това, че британската полиция няма намерение да се откаже от случая „Георги Марков”, се появи още през юни. Тогава медиите в Лондон съобщиха, че следователи от Скотланд Ярд са били две седмици в България, за да се запознаят с нови документи и да разпитат свидетели. Засиленият интерес към случая бе обяснен с това, че българската страна се готви да закрие разследването на убийството през септември, когато се навършват

30 години от смъртта на писателя-дисидент

и според закона изтича срока за давност на престъплението.

Георги Марков умира на 11 септември 1978 година в Лондон. Предполага се, че писателят, който тогава работи в българската реакция на Би Би Си, е бил убоден смъртоносно с рицин. Лекарите откриват сачма с отровата в крака на Марков.

Направените миналата седмица разкрития от журналиста Христо Христов предизвикаха нова вълна от публикации в британските медии, припомнящи убийството с „българския чадър”. При проучване на нови документи на комунистическите тайни служби, Христов откри сведения, че българската държавна сигурност и КГБ са обсъждали елиминирането на „враждебни” дисиденти, за какъвто е бил смятан и Георги Марков. Това накара не само Скотланд Ярд, но и британското външно министерство да заявят, че се търси официално потвърждение от София, че сътрудничеството по случая ще продължи и досиетата и архивите ще останат отворени.

Призив към българските власти да не затварят разследването бе отправен и от депутата от опозиционната Консервативна партия Джулиън Луис. През последните години той на няколко пъти повдигна в британския парламент въпроса за това, че

разследването на убийството на Марков е изпаднало в задънена улица

„Въпреки че в момента съм заместник-министър на отбраната в опозиционния кабинет в сянка, лично се интересувам от този случай още от годините на Студената война. Помня, кога стана това убийство. Разочароващо е, че не получаваме пълното съдействие на България, която сега ни е съюзник и член на ЕС”, казва британският депутат.

Но разполага ли Джулиън Луис с доказателства, че българската страна се опитва да пречи на разясняването на случая?

„Също като вас и аз съм чел съобщения за становището, заемано от българските власти. Не мога да кажа колко достоверни са тези съобщения. Но когато чуете твърдения, че високопоставен български представител е заявил, че Марков е умрял главно поради грешка на британски лекари, много е трудно да се повярва, че те се отнасят сериозно към това убийство”, посочва британският парламентарист.

Има ли обаче значение дали българските власти ще затворят случая? В крайна сметка разследването на Скотланд Ярд ще продължи.

„Така е! Но единственият начин, по който можем най-успешно да се доберем до убиеца или убийците, е със сътрудничеството на властите, които държат архивите по този случай. Ако българите прекратят собственото си разследване, въпросът е дали ще предоставят всички материали на Скотланд Ярд, който не е затворил проучването. Или просто ще предадат всички документи на архив, където те могат да се окажат в уязвимо положение и да бъдат унищожени”, опасява се Джулиън Луис.

Могат ли британските власти да окажат натиск върху София по случая „Марков”?

„Аз съм политик от опозицията и единствения натиск, който мога да оказвам, е като публично повдигам този въпрос. Да привлека вниманието към очевидния факт, че британски гражданин, какъвто е бил Георги Марков, е бил убит на лондонска улица. Според нашите закони няма значение колко години са изминали от едно убийство - ако успеем да открием извършителя, той трябва да бъде наказан. Сега сме изправени пред положение, в което България е сменила политическата си система и вече е член на НАТО и на ЕС. Единственият въпрос, който трябва да зададем, е колко истинска е реформата в тайните разузнавателни служби на българската държава. Защото ако в тях работят хора, които искат да покажат, че се отнасят отговорно към членството в НАТО и се придържат към принципите на либералната демокрация, те трябва неспирно да работят, за да ни помогнат да открием кой е извършил това ужасно престъпление. Изглежда обаче, че в момента те ако не правят точно обратното, то поне много се доближават до тази позиция”, казва пред Дойче Веле британският депутат Джулиън Луис.

Същите думи, макар и в по-дипломатичен тон, бяха казани и от говорител на британското външно министерство. „30-годишнината от убийството на Марков ни дава възможност да разберем как отношенията между България и Великобритания са се променили за това време”, се изтъква в изявление на Форин офис.