Смазани от сняг и проблеми и пак доволни

Италия е буквално затрупана от сняг. Но тъкмо в тази бедствена ситуация се проявява популярността на новия правителствен ръководител: никой не тръгна да го вини заради спрелите влакове и другите проблеми, предизвикани от снега и леда.

Монти се радва на подкрепа несъмнено заради личните си качества, но още повече и заради жалкото представяне на предшественика му. Берлускони, който накрая не беше повече за показване, бе заменен от един истински signore, когото Меркел и Саркози посрещнаха с отворени обятия.

Спасителят Монти

Статистиката потвърждава копнежа по един спасител: 80 процента от италианците имаха доверие в Монти, когато пое държавния кораб; сега, след строги мерки за икономии, повишаване на данъците и поскъпване, те са все пак над 60 процента. Напоследък от различни посоки - не само от Северната лига - се долавя растящо недоволно мърморене срещу него, но все още преобладава облекчението, че той сложи край на срамните изцепки на Берлускони и неговото обкръжение.

В седмичната си колонка в списание "Еспресо" Умберто Еко защити Монти и удари неговите критици с един възбрутален виц: новият премиер бил като една самоотвержена проститутка по време на война, която в името на общото благо се отдава на врага, докато сънародниците й се отблагодаряват с лицемерно възмущение.

Алегорията на Еко отразява почти безрезервните симпатии на италианските интелектуалци към Монти, но тя едва ли ще промени мнението на онази разпенена жена на опашката, която искаше "проклетият Монти" да й плати рязко повишения данък за колата. И наистина животът на средния италианец става все по-труден.

Едно неуместно изречение

Според статистиката безработицата сред младежите възлиза на 30 процента, а в някои региони достига дори 50 на сто. Премиерът трябва да предприеме нещо в тази насока, ако иска да впечатли и синдикатите. Те са в момента единствената реална опозиция, която притиска правителството със стачки и се противопоставя на реформата на трудовото право.

По този начин обаче профсъюзите бранят само запазения периметър на онези предимно по-възрастни работници, които са се докопали вече до място в лодката, но не допускат вътре младите хора. На преговорите със синдикалистите изисканият професор Монти не винаги намира верния тон.

Наскоро той се беше разприказвал безгрижно за "монотонията на твърдото работно място", опитвайки се да убеди безработните колко било привлекателно "предизвикателството на разнообразието". Възмутеният народ реагира в Туитър, обяснявайки му, че 800 евро месечно не стигат за разнообразие.

Писателят Клаудио Магрис, който по принцип стои зад новото правителство, писа в "Кориере дела сера", че щял да подари на премиера "Дейвид Копърфийлд" от Чарлс Дикенс - "за да си спомни колко важни са сигурността и достойнството за младите хора, така че да не се измъчват между амбицията и унижението като нещастния Дейвид Копърфийлд".

В открито море

Монти отдавна се извини за неуместните си думи - нещо, което Берлускони никога не стори, дори и след най-ужасните си изпълнения. Нищо чудно, че новият премиер изглежда като чудо на повечето италианци. Остава, разбира се, да се види какво ще постигне.

Италия все още е в открито море, където всичко е възможно. Капитан Монти ще се опита вероятно да управлява държавния кораб още една година, след което политици и партии - които сега го подкрепят волю-неволю, защото знаят, че Монти върши мръсната работа, която всъщност те би трябвало да свършат - ще се хвърлят да грабнат кормилото. А в открито море не е изключено завръщане и на берлусконизма.

АГ, ДПА, НЦЦ, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова