Снимките, които никога няма да забравим

За първи път в своята история тези дни "Билд" - германският вестник с най-голям тираж - излезе без снимки. "Искаме да покажем колко важни са снимките в журналистиката. Светът трябва да види истината, за да се промени", казват от редакцията. Съществувават обаче снимки и снимки. Има фотографии, пред които онемяваме. И такива, които не докосват хората, въпреки че отразяват истински жестокости.

Към коя категория спада снимката на Айлан Кудри - удавилото се в началото на септември в Средиземно море тригодишното дете, чието тяло бе открито на турския бряг край Бодрум? Снимките на момченцето предизвикаха остри реакции и силни емоции в социалните медии. Нещо повече. Те оказаха влияние и върху хода на политическия дебат за европейската миграционна политика.

Снимките са по-силни от телевизията

Изкуствоведът Феликс Хофман изследва от години силата на фотографията. Той е убеден, че има снимки, които могат да окажат влияние върху мислите и действията ни. Десет години след мрачния 11 септември, Хофман проучва апокалиптичните фотоси от атентатите и търси отговор на въпроса защо някои снимки остават завинаги в съзнанието на хората.

"Без снимките много хора не биха могли да проумеят какви са мащабите на войните и катастрофите. Тази с тригодишното детенце е добър пример за силата на фотографията. Те са запечатали един особено тежък момент, в който се намира днес Европа. Въпросът е колко дълго тази снимка може да се задържи в медиите", казва той.

Хофман, който също има деца, е бил "шокиран емоционално" от снимката на удавеното момче. "Именно чрез тази фотография, вълната от бежанци, която виждаме всеки ден в медиите, придоби личен характер. Много хора се идентифицират с нея и си казват, че това е можело да се случи и на тяхното дете", казва изкуствоведът.

Навремето известният френския фотожурналист Анри Картие-Бресон окачестви своята професия като "бизнес с решаващия момент". "Да фотографираш означава да държиш на една линия мислите, чувствата и това, което виждат очите ти", гласи едно изказване на Бресон, който е и съосновател на фотографската агенция "Maгнус". Французинът е автор на редица снимки от кризисни райони, които влязоха в историята.

С навлизането на телевизионните предавания на живо отношението между зрителите и журналистите обаче се промени. В тази връзка Феликс Хофман дава пример с атентатите по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. "Тогава за първи път в историята зрителите можеха да наблюдават атентат на живо по телевизията. Терорът, така да се каже, влезе направо във всекидневната на хората", казва той. "Въпреки перманентните предавания на живо и социалните медии обаче фотографиите си остават най-мощната медия за запечатване на трагедии. Много зависи, разбира се, от качеството на снимките", подчертава Хофман.

Малко снимки се помнят вечно

Надали някой ще закачи на стената в хола си снимката, запечатала убийството на американския президент Джон Кенеди. Или пък фотографията с виетнамското момиченце, обгорено от напалм. "Тези снимки обаче влязоха в историята. Никой не може да си спомни точно кога и къде ги е видял. Но те са част от колективната ни памет. Поне на Запад", смята Феликс Хофман.

Такава е и снимката на тригодишния Айлан Кудри. От стотиците снимки, които достигат до нас всеки ден, в паметта ни се запечатват най-вече тези, които предизвикат у нас съчувствие. Защото те ни показват какво се случва в действителност в света, в който живеем..