София - безгласна буква в спора за ракетите

Мине се не мине време, и България изведнъж придобива важно стратегическо значение (в географския смисъл на това понятие). След като не успя да стане "енергиен център на Балканите", сега пред страната се разкрива шансът да предостави гръбнака на бъдещата отбранителна система, която ще пази Европа и страните от НАТО от балистични атаки. В преработения вариант на президента Обама за противоракетен щит в Източна Европа на България изглежда се отрежда изключително важна роля - да приеме на своя територия онзи елемент от системата, който ще унищожава в полет идващата от Изток заплаха. Казано иначе, в България трябва да бъдат разположени ново поколение американски ракетни установки "Пейтриът".

Между Москва и Вашингтон

За разлика от ракетите СС-23, които България трябваше да унищожи като условие за приемането в НАТО, ракетите от типа "Пейтриът" са отбранително оръжие. На тях се разчиташе напр. в операцията "Пустинна буря" (да пазят Кувейт от иракските балистични ракети); "Пейтриът" са стационирани на японския остров Окинава (като възпираща мярка срещу севернокорейската заплаха), има и други примери. Накратко - от тези ракетни установки не произтича заплаха, те са защитно средство срещу заплахи.

В този смисъл е трудно да разберем опасенията в Москва, че мярката била насочена срещу Русия. Истината е друга - че Русия отново се чуства силна и води ожесточена битка за надмощие със САЩ. Именно в този контекст България попада в зоната на геополитическите интереси на двете "суперсили", които в крайна сметка ще решат дали България ще става част от някаква колективна система за сигурност или не. Просто Вашингтон и Москва ще се разберат помежду си, а София ще бъде питана само от благоприличие.

Много ми е трудно да си представя как сегашният про-американски и про-западен политически елит в България отклонява американското предложение, за да угоди на Москва. В София отдавна вече не управляват социалисти, и само един президент не е достатъчен да промени политическия курс на едно правителство, което вижда изгода от това да се сближава с Вашингтон. Отделно са ангажиментите на страната по линия на членството в НАТО.

Зимният сън на един народ

Малко вероятно ми се струва и друго - да възникнат силни обществени настроения в България срещу включването на страната в тази колективна система за сигурност, които да предизвикат обрат в намеренията на официална София. Не вярвам в това поради една елементарна причина - в България все още няма силно гражданско общество, което да е в състояние да влияе върху действията на управленския елит.

Общественото мнение в България много често се изчерпва с дебата, воден в медиите. Няма силна гражданска инициатива, например като онази, която навремето (началото на 70-те години) провали разполагането в Западна Европа на американски ракети "Круз". И признавам - много приятно би ме изненадало, ако утре се събудя и видя общественото мнение в България събудено. Независимо дали ще говорим за ракети или за генномодифицирани картофи.