BG AKW Belene

Катар, Белград, Щутгарт - където и да се появеше през последните сeдмици българският министър-председател Бойко Борисов, винаги ставаше въпрос за АЕЦ Белене. ”Ние имаме всички разрешителни и можем ощe утре да започнем строеж на втора атомна електроцентрала”, информира неотдавна българският премиер.

Все тъпчат на едно място...

След посещението му в Белград бе казано, че Сърбия би могла, заедно с Китай, да се включи в строежа на централата. Но колкото повече потенциални инвеститори се споменават за тъпчещия от години на едно място проект, толкова по-малко вероятна изглежда неговата реализация.

Откакто през есента на 2009 германската компания RWE се оттегли от проекта, единственото сигурно е, че българското правителство не може да финансира само атомната електроцентрала и че не иска да даде гаранции на един инвеститор.

София отхвърли предложение на Москва за заем от над два милиарда евро. Така жителите на Белене постепенно трябва да се примирят с мисълта, че техният малък дунавски град няма да стане енергиен център на България. Това впечатление остави също и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в хода на дискусия в София. "Атомната енергия има място в бъдещето на енергийния сектор в България”, възвести министърът, след което почти на бегом напусна залата.

А сега накъде?

Така той заличи възможността за въпроси относно съобщения в медиите, че руската компания "Атомстройекспорт” се обърнала към американската адвокатска кантора "Сидли Остин” да защитава интересите на компанията, ако се стигне до съд поради замразяването на проекта АЕЦ Белене. "До септември компанията естествено ще изпълнява задълженията си”, заяви нейна говорителка. Тогава именно изтича споразумението с българското правителство.