Социалистически камуфлаж

Коментар на Полина Паунова

„Понякога на шега си мисля, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите“. Това са думи на бившия председател на БСП и настоящ лидер на ПЕС Сергей Станишев. Цитираните размишления са част от книгата му „Защото сме социалисти“, която левицата издаде в края на 2008 година - като подгряваща кампания преди изборите през 2009-та.

Корицата на изданието изобразява над 40 „социалисти“, очевидно съмишленици на Станишев, сред които Маркс и Енгелс, Георги Димитров и Трайчо Костов, Георги Първанов и Стефан Данаилов. До тях, незнайно защо, се нареждат Нелсън Мандела и Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън и Стинг, Райна Княгиня и баба Тонка.

„Няма друга партия, която да може да се гордее с държавническото поведение на своите лидери. Всички помним какво направи БСП в годините на прехода. Могат ли социалистите да модернизират държавата? Ако не те, кой друг го е правил през последните 60-70 години? Аз не се сещам за друга партия“, написа тогава Станишев.

Разпадът

Последваха осем години, през които социалистите претърпяха няколко изборни поражения. Днес Станишев вече не е председател на БСП, след като заедно с посочения от него премиер Орешарски показаха „държавническо поведение“, назначавайки олигарха Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а одобрението за самата партия е сведено до около 15 процента. В такова насипно състояние и напълно компрометирана, но пък с нов лидер, който сключи сделки с различни лобита в партията и извън нея, за да бъде избран (Корнелия Нинова), Социалистическата партия се е запътила към президентските избори тази есен. Станишев пък реши да даде рамо на партията си с нова пиар-кампания (след „Защото сме социалисти“). Инициативата #АзСъмБСП в социалните мрежи трябваше да подгрее традиционния събор на Бузлуджа, който трябва да мотивира актива на партията преди предстоящия президентски вот. На сбирката пък трябваше да бъде представен и кандидатът на левицата за държавен глава.

Както обикновено се случва с плановете на БСП – те претърпяха крах. Онлайн-кампанията отвори необятно поле за подигравки с формацията, а първоначалните планове за готова кандидатура до края на месец юли тихо бяха отложени. Междувременно БСП направи вътрешнопартиен референдум с кого да се коалира за президентския вот и единствения отговор, който редовите социалисти не дадоха, бяха извънземните на Станишев. Оказа се, че симпатизантите на левицата харесват и Първанов, и Татяна Дончева, и националистите от ВМРО и Атака. В крайна сметка ръководството на БСП се съсредоточи в разговорите с АБВ и Движение 21, като от самото начало на преговорите е ясно едно – общ кандидат президент на левицата няма да има.

От АБВ обясниха, че няма да подкрепят партиен кандидат на БСП. От БСП твърдят, че няма да подкрепят номинациите на АБВ. В крайна сметка преговорите между трите леви формации изглеждат като игра на нерви, от която всички ще се опитат да излязат „чисти“ и жертви на останалите. А целта на упражнението и на трите партии е да привлекат към себе си колкото е възможно от симпатизантите на останалите.

Поне две леви кандидатури

В крайна сметка най-реалистичната прогноза към момента изглежда така – на президентските избори ще има най-малко две, а защо не и три соц-номинации, които ще си разделят помежду си левия електорат. Затова и съвсем няма да е преувеличено да кажем, че за БСП са без значение разиграваните в момента преговори за коалиция. Единствените важни преговори за социалистите са тези, които не са опубличени и няма да бъдат заснети от камери. А именно – разговорите с ДПС.

От поведението на социалистите в момента е видно, че те не се борят за победа на предстоящия президентски вот. Единствената битка, в която изглежда, че влизат, е тази за второто място. Участие в балотаж би показало, че БСП все още заема място в политическия ландшафт и би гарантирало на левицата преднина в преговорите за коалиционно управление след бъдещите предсрочни парламентарни избори.

Истинската цел на БСП

Затова единствените партньори, които биха гарантирали евентуално достойно представяне на БСП, са ДПС. Тази коалиция обаче трябва да остане задкулисна - за да изиграе ролята на сплав между следващите управляващи – ГЕРБ и БСП. Затова и въпросните преговори ще останат необявени, далеч от камерите и микрофоните.

Затова и изобщо не са важни партийните кандидати, чиито имена не са ясни три месеца преди вота, който, по същността си, би трябвало да е мажоритарен. Затова и беше имитацията на вътрешнопартийна активност с допитване до членовете на БСП и последвалите разговори с АБВ и Движение 21. Подобни маневри крият двата най-важни факта за левицата в момента – без ДПС тя е обречена на неуспех. А за успех БСП вече приема евентуална колаборация с ГЕРБ.