Сръбският дерт: недоимъкът

Нито един от кандидатите за президентския пост не засегна в рамките на кампанията темата за европейската интеграция на Сърбия. "Хората се интересуват изключително от икономиката и това бе определящо", казва Александра Йоксимович, председателка на Сръбския център за външна политика. Откакто през март Сърбия получи статута на страна-кандидатка за членство в Общността, темата изгуби актуалността си и стана неинтересна за предизборната борба, коментира Йоксимович.

Нито единият от двамата основни кандидати за президент не поставя под въпрос стратегическата ориентация на Сърбия: както Борис Тадич (представител на Демократическата партия), така и неговият конкурент Томислав Николич (от опозиционната Сръбска прогресивна партия) искат да вкарат Сърбия в Европейския съюз. Именно тези две партии се очаква да бъдат и най-силно представени в новия сръбски парламент.

Политическите сили, които се опитват да се разграничат от останалите, противопоставяйки се на европейското членство на Сърбия, съвсем не са много. Една от тях е Демократичната партия на Сърбия на бившия министър-председател Воислав Кощуница. Но той почти няма шансове на президентските избори - допитванията сочат, че битката ще е между Тадич и Николич.

Косово остава на заден план

Борис Тадич е ориентиран категорично проевропейски, неговата Демократическа партия се приема като социаллиберална и модерна още от времената на убития партиен и правителствен ръководител Зоран Джинджич. Съперникът на Тадич - Томислав Николич основа своята Сръбска прогресивна партия през 2008, след отцепването си от Сръбската радикална партия на националиста Воислав Шешел. Днес Николич бива определян като умерен и проевропейски ориентиран националист.

Не само присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, но и другата централна политическа тема в Сърбия почти не бе спомената в предизборната кампания - спорът за Косово. Сърбия продължава да отказва да признае независимостта на своята бивша провинция. И по този въпрос сред сръбските партии цари единство - само Либералнодемократическата партия, на която проучванията предсказват 5 процента на изборите, държи на признаването на косовската независимост.

Косовските сърби, които са със сръбски паспорт, имат право да участват в изборите за парламент и президент на Сърбия. Подаването на гласовете ще бъде проведено от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, със съгласието на контролираното от албанци правителство в Прищина. Белградският политолог Душан Янич подчертава, че по този начин сръбското правителство влиза в противоречие: "И косовското правителство, и сръбската опозиция смятат, че това на практика е пълно признаване на независимостта на Косово."

Източник на загриженост е решението на косовските сърби сами да организират местните избори - като че ли все още са граждани на сръбска провинция. В Прищина това бе възприето като неприемлива провокация. В контекста на очакваното напрежение Германия и Австрия са изпратили допълнителни войници в населените предимно от сърби северни части на Косово.

Избирателите не вярват на обещания

Въпреки тези политически вълнения, предизборната кампания бе центрирана около темите безработица, недоимък и корупция. Почти 25 процента от сърбите са безработни, миналата година инфлацията достигна 11 процента. И безработицата, и инфлацията са нараснали от 2008 г. насам толкова много, че сегашните предизборни обещания звучат кухо и изтъркано. А и са пределно еднообразни, независимо от коя партия идват.

Никак не е изключено политическото безразличие да стане причина най-вече младите гласоподаватели да не се включат в изборите. От което най-много ще спечели Томислав Николич от Сръбската прогресивна партия, който според допитванията разполага с известна преднина. Въпреки това по-скоро ще се стигне до балотаж между Николич и сегашния президент Борис Тадич.

Европейският съюз очаква изборите да бъдат честни и коректни. "Надяваме се след изборите на власт да дойде ново политическо ръководство, правителство, което е отворено за регионално сътрудничество и остава на пътя към Европа", заяви еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле.

Автор: С. Боич, Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева