Стари рефлекси

Точно както през Студената война, която част от по-младите сигурно дори не помнят, единият хегемон, САЩ, с помощта на верния си съюзник Великобритания, без особени угризения поставя под свой контрол цяла Западна Европа, за да осъществи геополитическите си геостратегически цели. В случая – да се бори срещу опасността от ислямски тероризъм, но на заден план очевидно присъства и страхът от Китай и Русия.

И пак, точно както по време на Студената война, Русия взима думата хем като противник, хем като балансиращ противовес. Почти никой не обърна внимание на казаното от Владимир Путин. Той всъщност призна на САЩ правото да съдят Сноудън като предател, просто защото самият Путин разсъждава в тези допотопни категории от времето на Студената и на предишните горещи войни. Логично очаквахме, че Путин ще прегърне Сноудън като борец за мир и справедливост, срещу американския империализъм или нещо друго в тази стилистика. Но не, рефлексът от Студената война се оказа по-силен. Впрочем, и Германия отказа на Сноудън политическто убежище с аргумента, че независимо от мотивите си той вероятно е нарушил законите на САЩ, където може да бъде съден.

Лицемерието на Европа

Европа обаче реагира с голямо раздразнение на операциите на Агенцията за национална сигурност (АНС). Комисарката Рединг отвори дума да се замразят преговорите по споразумението за свободна търговия, европарламентът също се разгневи заради шпионските дейности на САЩ. Но в крайна сметка няколко европейски държави сякаш се подплашиха и явно под натиск от Вашингтон затвориха въздушното си пространство за самолета на Ево Моралес, където според слуховете се криел и Сноудън – и си навлякоха истински дипломатически скандал с Латинска Америка. Сякаш ЕС за пореден път няма обща позиция, няма гръбнак, не знае кои са му интересите. Тъкмо в момента обаче този интерес сякаш се избистря. Да, европейските политици изрекоха обичайните клишета: че приятелите не се шпионират едни-други, че това е недопустимо, но пък трансатлантическите отношения са много важни...

Всъщност това си е едно лицемерие - европейците знаят добре, че САЩ ги подслушват с помощта на Великобритания, така е вече стотина години. Британският евродепутат Греъм Уотсън също го заяви тези дни. Един германски политик обаче доста недвусмислено отвори нова и досега премълчавана тема. Той каза горе-долу следното: „Защо САЩ ще шпионират ЕС? Евросъюзът не е помагач на терористите, обаче е главният конкурент на американците на световните пазари.” Дори германската министърка за защита на потребителите прие тази интерпретация. Тя каза, че общата борба срещу тероризма не бива да се използва като троянски кон за целите на икономическия шпионаж. Както разбирате, работата е сериозна.

Според експертни оценки само Германия губи над четири милиарда евро годишно заради икономически шпионаж, а наблюдателите припомнят, че европейските фирми са привлекателна цел за американските икономически шпиони, защото имат водеща роля примерно в областта на автомобилостроенето или високите технологии. И още един много важен щрих: законът за британските тайни служби съвсем официално възлага на шпионите да работят включително за „икономическото добруване на Великобритания”. А такава постановка е съвършено неприемлива в една демократична държава през 21-ви век.

От европейска гледна точка неприемливи изглеждат и специалните закони и специалните съдилища, чрез които в САЩ се подсигурява подобна шпионска дейност. От друга страна обаче: дали Сноудън наистина е този идеалист, за когото се представя?

Решението: по-строг контрол!

Все по-често се чуват гласове, че историята изобщо не е толкова проста. И че в нея има повече политика, отколкото изглежда. Германският експерт Волфганг Кригер например смята, че зад Сноудън стои цяла организация, която в момента изобщо не виждаме. Той припомня за връзките на Сноудън с Уикилийкс и Джулиън Асандж, които минават през приятелката на Асандж в Хонгконг, и основателно пита: кой плаща скъпите хотели и полети на Сноудън? Кой направлява неговата много ефикасна работа с медиите?

Но има и още нещо, съвсем банално. Скандалът се инструментализира и политически. Ето, в Германия например наесен предстоят избори и всички партии явно си представят, че могат да спечелят някоя и друга точка в такъв небивал, драматичен сюжет. Европолитиците също изпитват остра нужда от теми, с чиято помощ да се профилират – и шпионският скандал е добре дошъл.

За мен под черта остава един-единствен важен извод за политиката, който важи и за България: необходим е много по-строг контрол над тайните служби.

Автор: А. Андреев; Редактор: Е. Лилов