Стени и заграждения на позора

Кипър е разделен от 1974 г. Разделението е последствие от дългогодишното напрежение и кръвопролитните сблъсъци между гърците и турците на острова. Така наречената "Зелена линия", която разделя Кипър, е с дължина от около 180 км. Границата преминава през центъра на общата столица Никозия и е последната в света, разделяща столичен град.

От 2003 г. насам напрежението в Никозия намаля, след като Турция отвори границата за еднодневни посещения. Изгледите за окончателно преодоляване на разделението обаче не се подобриха особено след присъединяването на гръцката част на острова към ЕС.

Антиимигрантски защитен вал

"Стена на позора" наричат правозащитници граничната инсталация между САЩ и Мексико. Дълга близо 3000 км стена от метални плочи, бодлива тел, сензори за движение и инфрачервени камери. Десетки хиляди полицаи охраняват границата, за де предотвратяват нелегалната имиграция. Но мигрантите от Мексико, Гватемала или Хондурас пристигат въпреки стената, рискувайки живота си.

Граничните заграждения ги тласкат все по-навътре в пустинята. Около 400 мигранти загиват всяка година при опитите си да се доберат до САЩ. Повече отколкото са жертвите на Берлинската стена за 28 години.

Ограда пред портата на Европа

Сеута и Мелиля са на испанска територия, а по този начин са и част от ЕС. Двата анклава обаче са в Африка и като центрове на благосъстоянието са цел за много мигранти от целия Черен континент. Огради от бодлива тел, вишки, сензори, инфрачервени камери и въоръжени постове имат задачата да предотвартяват нелегалната миграция. Средствата за тези мерки в по-голямата си част са предоставени в рамките на Шенгенското споразумение от ЕС. Въпреки строгия граничен режим, бежанци често предприемат опити да преодолеят загражденията.

Несвещената стена в Близкия изток

Някои я наричат "ограда срещу тероризма", други - "нова Берлинска стена". За да се бранят от терористични атентати на палестински екстремисти, израелските власти са заградили обширни части от Западния бряг, изолирайки ги така от територията на Израел. Загражденията обаче навлизат дълбоко в палестинските територии, отделят фермери от обработваемите им площи и принуждават хората да правят големи обиколки.

По израелски данни загражденията са намалили броя на атентатите. В международен аспект обаче граничните инсталации са оспорвани. В експертизата си за изграждането на стената Международният съд в Хага подчертава, че е силно ограничено правото на палестинците на самоопределяне.

Корея - във фокуса на Студената война

Високотехнологична граница, по която едни срещу други са изправени капиталистически и комунистически войски пред постоянната заплаха от ескалация. Корея, подобна на Германия, е разделена след Втората световна война. Решението е взето от САЩ и от Съветския съюз. Самите корейци, които до разделението през 1945 г. са под японска окупация, никой не ги е питал.

От последствията до ден днешен страдат и двете части от страната. Границата е почти херметично затворена. Хората в Северна Корея са изолирани и не могат да напуснат диктаторски управляваната и страдаща от глад страна. Често по границата се стига до схватки между армиите на Южна и Северна Корея. Обединение не се очертава.

Кашмир: 500 км бодлива тел

Високото три метра гранично заграждение преминава през размирния регион Кашмир на повече от 500 км. С бодливата електрическа тел Индия иска да предотврати проникването на терористи от пакистанската част на Кашмир през демаркационната линия. Оградата е сериозен проблем за мирния процес между Индия и Пакистан, защото хората в Кашмир се опасяват, че по този начин Индия иска да раздели региона за вечни времена.