Стига са залъгвали с празни обещания

В настоящата политическа ситуация в Европа и дума не може да става за присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз. Истината е очевидна: ЕС е раздиран от вътрешни конфликти, а по отношение на страните от Западните Балкани няма ни най-малко единодушие.

Европа подава противоречиви сигнали, които разкриват цялата дилема. От европейските столици утешават държавите в региона с обещания за бъдещето, но когато дойде време тези обещания да бъдат изпълнени, всичко се отлага за неопределено време, а новите политически играчи в ЕС не се чувстват ангажирани с изпълнението на поетите преди тях ангажименти.

Време е за нова европейска стратегия за Западните Балкани - стратегия, която да е приемлива за целия ЕС, и която да дава на хората от региона конкретни и изпълними перспективи. Така нареченият “Берлински процес”, в чийто рамки бе проведена Срещата на върха в Познан, играе ключова роля в това отношение!

Усилия, които не бяха възнаградени

Ето как се развиха събитията през последните години и месеци: ЕС обеща, че Северна Македония и Албания ще започнат преговори за присъединяване. Страните положиха много усилия, за да изпълнят повечето изисквания. Отказвайки се от името си, Северна Македония успя да сключи историческо помирение с Гърция, а Албания задейства исканата от ЕС болезнена процедура за проверка на всички съдии и прокурори. От всички европейски страни се чуват всевъзможни похвали, но въпреки това членовете на Европейския съюз нарушават обещанието, дадено през 2018-та, и отлагат началото на преговорите за присъединяване.

Вярно е, че има и някои основателни причини за това: например сегашната държавна и конституционна криза в Албания, която застрашава досега постигнатия напредък.

Въпреки това ЕС трябваше да спази обещанието си и преговорите да започнат. Защото това щеше да е само началото на един твърде продължителен процес! Но обещанието от Солун 2003-та – за сближаване на ЕС с шестте държави от Западните Балкани - отдавна вече не се поддържа от болшинството членовете на Общността. Нима е останал някой, който наистина да иска по-нататъшно разширяване на ЕС? Френският президент Еманюел Макрон заяви съвсем ясно: първо процесът по вътрешна интеграция трябва да се задълбочи, а чак след това може да се говори за приемане на нови членове.

Никой не мисли за ново разширяване на ЕС

Черна гора и Сърбия преговарят с ЕС от няколко години, но процесът е в застой. За Босна/Херцеговина и Косово началото на присъединителните преговори засега изглежда невъзможно. Косово е единствената страна в Европа, чиито граждани не могат свободно да пътуват из континента, а обещаната либерализация на визовия режим се отлага непрекъснато. Повече от съмнително е, че Косово ще получи някакви облекчения по този въпрос, ако Жозеп Борел наистина стане Върховен европейски представител по външната политика. Знае се, че неговата родина – Испания – дори не е признала независимостта на Косово. Фактът, че тъкмо двата европейски протектората – Босна/Херцеговина и Косово – в най-малка степен отговарят на критериите за прием в ЕС, е ясно доказателство за липсата на единство в европейската политика спрямо Западните Балкани. По време на срещата в Познан дилемата, свързана с този регион, си пролича още по-ясно. Полският президент Дуда открито показа разочарованието си от това, че останалите европейски партньори се колебаят да предложат на страните от Западните Балкани по-голямо сближаване със ЕС. Меркел се опитваше просто да утешава, а Макрон дори не се появи.

Малки стъпки напред

В регионалното сътрудничество все пак има конкретен напредък – по отношение на различни инфраструктурни проекти и на младежкото сътрудничество – а това са все мерки, които реално подобряват живота на хората в региона. Тази работа трябва продължи и занапред. Икономическите облекчения и стимулирането на сътрудничеството следва да бъдат допълнително засилени. Ако между страните от Западните Балкани и ЕС има повече пропускливост и обмен на различни нива, проблемът за присъединяването към Общността вече няма да е от първостепенно значение. 

Взаимното признаване на дипломи, което беше договорено в Познан, е реален и конкретен напредък за хиляди млади висшисти! Нека си го кажем направо: ако разширяването на ЕС е неприложимо в средносрочен план, би трябвало поне да има многобройни малки стъпки за нормализация на отношенията между съседните държави, съчетани, разбира се, с ясни изисквания за спазването на правовите принципи и за конкретни реформи. Тъкмо от това имат нужда хората и това е, което те ценят! Т. нар. “Берлинският процес”, предложен от Ангела Меркел през 2014 г., е може би най-реалистичният инструмент за политика на сближаване в настоящата криза в ЕС.