Страната, в която 90% от убийствата остават неразкрити

Роберто Толедо получавал смъртни заплахи месеци наред. Дори бил приет в специална програма за защита на журналисти. Въпреки това не остава жив. Застрелян е на 31 януари, докато отивал на интервю.

На 10 януари Хосе Луис Гамбоа Аренас, създател на новинарски блог във Веракрус, също бе убит. Точно седмица преди това подобна трагична съдба сполетя и фотожурналистката Маргарито Мартинес. А пет дни по-късно нейната колежка Лорден Малдонадо стана четвъртият журналист в Мексико, загубил живота си само от началото на тази година досега. 

Безнаказаност за престъпниците

От години Мексико е най-опасната държава за журналисти според класацията на “Репортери без граници”. В Мексико проблем не е само превенцията, но и делът на разкритите престъпления. Според държавния секретар Енсинас, от декември 2018 година, когато Лопес Обрадор встъпи в длъжност, 90 процента от убийствата на журналисти и правозащитници са останали ненаказани.

Безнаказаността за престъпниците в Мексико е структурен проблем от десетилетия, казват експерти. В индекса за наличие на правови принципи на World Justice Project за 2021 година Мексико се нарежда на 113 място от общо 139 страни. В Латинска Америка на по-ниска позиция са само Хондурас, Боливия, Никарагуа, Венецуела и Хаити.

Повечето досегашни опити за реформи бяха забавени и разводнени. Някои мерки - като въвеждането на независима главна прокуратура - бяха директно саботирани от президента.

Проблемите са структурни и дълбоки

„Отделните реформи, колкото и добре да са замислени, не могат да коригират проблемите в системата“, предупреждава пред ДВ Химена Угарте от Мексиканския институт за човешки права и демокрация. Угарте вижда два принципни проблема в наказателното преследване. „Местните прокуратури, където повечето случаи на убийства потъват, не са обучени за специализирани разследвания на организираната престъпност“, казва тя. Това в крайна сметка подхранва безнаказаността и създава “климат на страх” сред журналистите и населението.

В Мексико няма политическа воля това да се промени, казва правозащитникът Майкъл Чембърлин. “Прокуратурата, подобно на много местни и щатски власти, е инфилтрирана от престъпни мрежи”, обяснява той. Така отделни престъпници попадат зад решетките, но мафиотските структури, които стоят зад тях, остават необезпокоявани. 

Друг ключов проблем е влиянието на военните, което започна да нараства още от началото на войната между наркокартелите в Мексико през 2006 година. „Това е още по-притеснително, тъй като днес военните поемат много граждански функции извън сигурността”, казва Чембърлин. Експертът визира решението на Лопес Обрадор да възложи на военните изграждането на летища, железопътни линии, банкови клонове, разпределението на газ и стопанисването на горите.

Експертите се надяват на помощ отвън

И двамата експерти смятат, че е малко вероятно проблемът да бъде решен с вътрешни реформи. „От години ние безуспешно призоваваме за международна комисия срещу безнаказаността - като тази в Гватемала, която да е под ръководството на ООН или на друг независим механизъм в рамките на преходното правосъдие“, казва Угарте. Чембърлин се надява, че натискът от гражданското общество и от ключови партньорски страни като САЩ все пак би могъл да окаже известно въздействие.