Странният български референдум
24 януари 2013
"Единственият резултат от предстоящия "ядрен референдум" ще бъде прахосването на обществени средства за едно допитване с неясна цел. Сигурно е и това, че след вота всички основни политически сили ще се обяват за победители", твърди д-р Марко Арнд, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
"Горещ картоф"
Според политолога Огнян Минчев, дебатите около референдума все още не намират отговор на най-важните въпроси: "След събирането на подписите за инициирания от БСП референдум за ядрената енергетика, проектът за АЕЦ "Белене" преживява третото си раждане. Дали обаче това ще помогне за осъществяването на проекта и чия ще бъде ползата от подобна реализация? Или пък референдумът ще бъде един спектакъл на вампирско възраждане за целите на политическата партизанщина и в полза на руско-българската енергийна олигархия, която заложи проекта за втора атомна електроцентрала в България по начин, търпящ вече цяло десетилетие нестихващи критики? Какво е мястото на ядрената енергетика и на посветеното на нея директно допитване до народа в националната стратегия за развитието на страната? На кого ще принадлежи България и от какво ще се създава или погубва богатството на нацията през следващите 20 или 50 години?" - пита Минчев.
Марко Арнд смята, че в дъното стоят прокарваните със съдействието на върхушката на БСП руски енергийни интереси в България, които в резултат на новия политически курс на страната се оказват сериозно застрашени. "Странно е, че в цяла Европа левите сили са против развитието на ядрената енергетика, а в България точно левицата заема позиция в полза на подобно развитие", казва Арнд. А политологът Първан Симеонов коментира възникналата пред БСП дилема: "Референдумът определено се оказа "горещ картоф" в ръцете на БСП, защото след събирането на подписите партията просто не знаеше как да постъпи - дали да обяви първата си организационна победа над управляващите или пък да постави въпроса за организиране на общонародно допитване."
Напълно безсмислено
Марко Арнд по принцип е скептичен към такива прояви на пряката демокрация: "Защото за отговорните решения си има избрани правителства и парламенти. Вижте, дори в Съединените щати изборът на президент е непряк - пряко са избирани само делегатите, които посочват кой ще бъде новият президент. А резултатите от референдума в Швейцария по въпроса дали да се строят в страната джамии е откровено посегателство срещу религиозните свободи. Не вярвам, че по такива сложни дори за експерти въпроси като перспективите пред ядрената енергетика, трябва да се търси отговор в общонароден референдум. Още повече, че първоначалната тема на допитването беше пренаписана от Народното събрание", припомня представителят на фондация "Аденауер".
Подобно становище застъпва и политологът Огнян Минчев, според когото участниците в референдума трябва да бъдат добре информирани за смисъла на допитването. "В противен случай резултатите от него ще бъдат същите, както и на анкети, в които се пита например дали в България минималната заплата да стане 1 000 евро или доколко ще е добре българите да си карат отпуските на Карибите", казва Минчев. Според д-р Марко Арнд подготвяният референдум е напълно безсмислен дори от гледна точка на елементарната логика. "Даже българите масово да гласуват с ДА или НЕ, какво ще означава това? ДА за проекта в Белене или НЕ за съществуващите мощности в АЕЦ "Козлодуй"? Отсега виждам много "победители" след оповестяването на какъвто и да е резултат от допитването. То щеше да има смисъл, ако поне поставяше въпроса какво да се прави с отработеното гориво и останалите радиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват в специални скъпоструващи съоръжения в продължение на стотици години. Този проблем не е решен никъде, включително и в Германия", припомня д-р Арнд.
Един страничен аспект
Първан Симеонов смята, че референдумът не решава един съществен проблем: "Ясно е, че дори да беше смислено формулиран, предстоящият референдум няма да донесе облекчение за основния порок на българската енергетика - огромната и едностранчива зависимост на страната от руски доставки на енергийни суровини. Той не носи облекчение и на някаква спешна нужда. България задоволява напълно своите нужди и дори след закриването на половината от ядреноенергийните си мощности продължава да изнася ток за съседите си", казва Симеонов и обръща внимание на още един страничен аспект: "Интересно е, че от тази ситуация се възползваха малките десни партии като формированията на Иван Костов и Меглена Кунева. Те категорично се обявиха срещу референдума и така потърсиха някакъв собствен облик в цялата патаклама."
Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев