Строго секретно!

Когато през 1960 година бившият офицер от СС Адолф Айхман е разкрит и задържан в Буенос Айрес, тогавашното коалиционно правителство на Западна Германия, съставено от християндемократи и свободни либерали, съзира сериозна опасност за Федералната република - защото в държавната администрация, съдебната система и правителството има немалко хора, за които се знае, че навремето са били свързани с режима на нацистите. Един от тях е Ханс Глобке, държавен секретар в правителството на Конрад Аденауер и един от авторите на Нюрнбергските закони, приети през 1935 година и използвани по-късно от Адолф Айхман като правна основа за неговото "окончателно решение на еврейския въпрос".

Грозни истини

Още през 1952 година германското разузнаване, тогава ръководено от бившия офицер от Вермахта Райнхард Гелен, е наясно, че Адолф Айхман се укрива в Аржентина. Информацията стига до Федералната криминална служба, която обаче отказва да поеме случая, тъй като престъпленията, извършени от Айхман, били политически мотивирани и поради това извън правомощията на полицията. С казуса "Айхман" се заема в крайна сметка тогавашният главен прокурор Фриц Бауер. Тъй като знае много добре, че не може да разчита на подкрепа от страна на властите, Бауер предлага на Израел сам да се погрижи за Айхман. Заместник-началникът на полицията Паул Дикопф, който също като Айхман е бивш есесовец, прави всичко възможно да осуети задържането на Айхман и дори се опитва да убеди Бауер, че Айхман не се намира в Аржентина и затова нямало смисъл да го издирват там.

Когато израелският министър-председател Давид Бен-Гурион обявява пред Кнесета, че Адолф Айхман е задържан и ще бъде даден на съд в Израел, в тогавашната германска столица Бон избухва паника. Правосъдният министър Фриц Шефер уверява от трибуната на Бундестага, че Германия ще настоява Айхман да ѝ бъде предаден. В действителност обаче германците правят всичко възможно, за да осуетят това - поради простата причина, че ако "бащата на окончателното решение" се разприказва, може да стане много опасно. Най-вече за Ханс Глобке, който в поредица от тайни срещи с шефовете на разузнаването, което е на негово пряко подчинение, крои планове как да бъдат намалени щетите за Германия и за самия него. Във фондация "Конрад Аденауер" и до днес се съхранява писмото, носещо гриф "строго секретно", в което шефът на разузнаването Гелен информира прекия си началник Глобке, че са "предприети всички необходими мерки".

Операция "Заличаване на следи"

Днес знаем, че една от тези мерки е включвала упражняването на силен натиск над адвоката на Айхман. Той е трябвало да бъде убеден да се откаже от намеренията си да привлече Ханс Глобке като свидетел в процеса. Освен това разузнаването се е погрижило съдът да получи записките на Айхман, но едва след като в тях са били заличени всички следи, отвеждащи към Глобке и други държавни служители с тъмно минало. Глобке доживява до 74-годишна възраст. Той умира в Бон през 1973 година след продължително боледуване.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел