Съветът за сигурност на ООН одобри започването на международни преговори за определяне бъдещия статут на Косово
25 октомври 2005
йто в началото на месеца се застъпи за започването на преговорите по косовския въпрос.
Близо шест години и половина след като международната общност пое отговорност за южносръбската кризисна провинция Косово, 15-те страни-членки на Съвета за сигурност на ООН призоваха косовските сърби и албанци към започване на преговорите за окончателния статут на областта. Защо точно сега? Ето отрезвителният отговор на Кай Ейде, специален пратеник на генералния секретар на ООН Кофи Анан в Косово.
“Никога няма да намерим истински благоприятен момент за започването на преговорите по косовския въпрос.”
В доклада си Кай Ейде предсказва всичко друго, но не и конструктивни разговори между сърби и албанци, между Белград и Ню Йорк.
“Основните позиции на отделните страни са абсолютно противоположни. На практика няма нито един въпрос, по който да цари единодушие”, казва Ейде и дава няколко примера. Албанското малцинство не полага усилия да спечели доверието на сърбите. Точно обратното, сръбското имущество е все още нелегално в ръцете на албанците. Процесът по завръщането на прокудените сърби по родните им места е в застой, тъй като никой не може да гарантира сигурността им.
“Отношенията между отделните етнически групи, въобще положението в областта е крайно тревожно. Беззаконието надделява”, казва Кай Ейде. Това се дължи не на последно място на факта, че местните полиция и съдилища не са в състояние да се борят ефективно срещу етническото насилие, корупцията и организираната престъпност. Ръководителят на мисията на ООН в Косово Сьорен Йесен-Петерсен е затова на мнение, че сигурността в областта може да бъде гарантирана единствено чрез присъствието на международни полицейски сили. Той казва въпреки това:
“За жалост проблемите няма да бъдат решени просто чрез продължаване на досегашната ни тактика в Косово.”
Международната общност призовава към открито начало на преговорите, тоест към съблюдаване на всички възможни варианти – от частична автономия до нзависимост на областта. Белград определя от своя страна подобни препоръки като груба намеса в суверенитета на Сърбия и Черна Гора. Погрешни решения в това отношение биха могли да се отразят негативно на стабилността не само на Балканите, но и по целия свят, заяви в речта си пред Съвета за сигурност сръбският премиер Воислав Кощуница. Подобни изказвания са само предусещане за политическите трудности, с които ще се сблъска бъдещият специален пратеник на ООН в Косово бившият финландски президент Марти Ахтисари. Преговорите за бъдещия статут на Косово ще започнат още тази година. Съветът за сигурност още не е определил точната дата, но затова пък призова вече Белград и сърбите в кризисната област да участват конструктивно в разговорите.