Сълзите - сила или слабост?

Господин Бъмбъл от романа на Дикенс „Оливър Туист“ изтъква качествата на плача - „Плачът проветрява дробовете, измива лицето, прави очите силни и успокоява съзнанието“. Това изречение се явява и като потвърждение на фразата „Поплачи си, та да ти мине“. Хората плачат, за да им олекне на душата.

Жените плачат от яд, мъжете - от радост

Сълзите потичат и когато режем лук или ни попадне прашинка в окото. Това обаче е един автоматичен рефлекс, при който сълзите измиват очната ябълка. С въпроса дали те пречистват тялото, се занимава д-р Уилям Х. Фрей от медицинския център в Св. Паул-Рамзи, Минесота. Той провел експеримент, в който разплакал половината от участниците със сантиментални филми, а другата половина - с нарязан лук. След това сравнил веществата в сълзите на двете групи хора и установил, че при чувственото разплакване се отделят хормоните перолактин и адренокортикотропин, които организмът отделя при силни емоции и стрес.

Психологът Джонатан Ротенберг от университета в Южна Флорида прави анкета сред 5 000 мъже и жени от 30 страни, на базата на която установява, че жените плачат по веднъж на седмица, а мъжете – само веднъж в месеца. И още една разлика: докато жените плачат повече от яд, мъжете проливат сълзи от радост.

Статистиката сочи, че плачем най-вече вкъщи, сами или в компанията на още един човек, главно вечер. В скандинавските страни има повече ревльовци, отколкото по Средиземноморието. Психолозите обясняват това с факта, че хората в северните страни прекарват повече вечери сами вкъщи, докато южняците са често навън. А както знаем, сълзите на обществени места са по-принцип рядкост.

Според психолога Ед Вингерхутс от университета в Тилбърг плачът е много ефикасен начин за комуникация, тъй като по този начин показваме емоции, което пък предизвиква съответна реакция. Сълзите на разчувстван човек са демонстрация на способността да съпреживяваме емоциите, чувствата и мислите на хората около нас. Ако човек изразява тъгата си чрез сълзи, той има добри шансове да бъде утешен от някого, който му съчувства. Сълзи от болка ни поставят в ролята на жертва и се интерпретират като вик за помощ.

Фалшивите сълзи

Роненето на сълзи на обществено място се приема като слабост. Пример за това е случилото се на демократа Едмунд Муски, който през 1972 година губи симпатията на избирателите, след като публично се разплаква, разярен от статия във вестник.

Някои хора се възползват умишлено от въздействието на емоциите. За да постигнат целите си, те проливат така наречените „крокодилски сълзи“. Че крокодилите могат да плачат, е факт. Но те не го правят от съчувствие, а от лакомия. Докато поглъщат жертвата си, късчета месо попадат в дихателните им пътища и крокодилите се давят от липса на въздух, което пък изкарва сълзи в очите им.