Сърбия май ще трябва да почака

Външните министри на държавите от Европейския съюз така и не постигнаха необходимото единодушие по кандидатурата на Сърбия - Румъния изненадващо се възпротиви. Външният министър Кристиан Дяконеску заяви, че държавата му настоява Сърбия да предостави гаранции за защитата на влашкото малцинство. Става дума за около 30 000 души, които живеят в Сърбия, но говорят румънски.

Пукнатини в подкрепата за Сърбия

Все пак и след срещата на външните министри голяма част от европейските дипломати са убедени, че "най-късно в края на тази седмица ще бъде дадено одобрението за кандидатурата на Сърбия". Заради постигнатите миналата седмица договорености между Сърбия и Косово по два много деликатни въпроса - за регионалното представяне на Косово и за съвместното управление на границите, поставените от Европейския съюз условия могат да се смятат за изпълнени.

Въпреки това Белград не би имал основанията да бъде напълно доволен от обещанията на Брюксел. За разлика от обичайното, този път държавните и правителствените ръководители няма да определят срокове за приемането на държавата в Общността. Намеренията са да се изчака изпълнението от страна на Сърбия на поетите ангажименти и нормализирането на отношенията й със съседите.

Става дума най-вече за бъдещия статут на Косово, което Белград продължава да третира като "отцепническо", а и независимостта му е призната само от 22 от 27-те държави-членки на Европейския съюз. По сведения от Европейската комисия, очакванията са държавните и правителствените ръководители да възложат извършването на проучване как би могло да се състои приемането и на Сърбия, и на Косово в Общността. И за двете страни предоставянето на официален статут на кандидат за членство би значел много.

А гърците?

На срещата на върха на ЕС в Брюксел ще стане дума естествено и за Гърция. Непосредствено преди срещата шефът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер поиска да има специален еврокомисар, който да отговаря за отношенията с Гърция и да се грижи за възстановяването на гръцката икономика - при положение, че гръцкото правителство се оказва неспособно да адаптира икономическата инфраструктура на страната с европейските стандарти.

Всъщност такова предложение вече бе направено от германското правителство през януари. И се натъкна на остри критики в Атина. Юнкер не представя идеята си за съвсем нова, но настоява, че на Гърция трябва да се оказва постоянна помощ. Събиранията на финансови министри веднъж в месеца не били достатъчни.

Отново тези ирландци!

В рамките на разговорите в Брюксел предстои и подписването на фискалния пакт на Европейския съюз, който предвижда задълбочаване на контрола и сътрудничеството. Основното изискване в пакта е структурният дефицит да не надхвърля 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Предвижда се документът да влезе в сила от началото на следващата година, ако дотогава бъде ратифициран от 12 държави.

Единствените две страни от Общността, които го отхвърлят, са Чехия и Великобритания. А в Ирландия предстои провеждането на референдум по въпроса, както обявиха министър-председателят Енда Кени и външният министър Еймън Гилмор.

Това ще е третият път, при който европейски договор се подлага на всенародно допитване в Ирландия. През 2001 и 2008 година гласоподавателите отхвърлиха предишните два договора на Европейския съюз, забавяйки с години ратифицирането им. И в двата случая правителството свика и втори референдум - през 2002 и 2009, след преодоляване на антиевропейските настроения.

АГ, ГА, ТАЦ, Д. Гратвол, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел