Сърбия: мъдрост или шизофрения?

Хеликоптери, парашутисти, генерали и много, много телевизионни камери - съвместните учения на сръбската армия с руски бойни части винаги са отлично инсценирани. И през тази година предстоят такива маневри: антитерористичното учение "Славянско братство" плюс съвместни тренировъчни полети в Русия.

Сръбски бойни части редовно участват и в маневри на НАТО, но за това почти не се говори. Така например водещите сръбски медиии отразиха само периферно трите учения, проведени миналата година в Германия.

Едно изявление на сръбския президент Томислав Николич - че Сърбия никога няма да влезе в НАТО, защото страната му не искала да води войни - отново разпали дебата. А Белград продължава да държи на двойствената си позиция - военен и политически шпагат между Русия и Запада. Експертите се колебаят как да определят това поведение - като мъдра позиция на сръбското ръководство или като липса на всякаква дългосрочна стратегия.

Във всеки случай сръбският консервативен премиер Александър Вучич има опит в такива двойствени игри: подстрекателят-националист от 90-те години на миналия век днес се представя за реформатор и фен на ЕС, когото Брюксел дори смята за примерен ученик - заради прагматичните му отношения с бившата сръбска провинция Косово. Същият този политик обаче посети най-напред Москва, след като беше избран за премиер - за да се консултира с президента Путин. Същото се случи и през април тази година, след като неговата Прогресивна партия запази абсолютното си мнозинство в парламента - с помощта на няколко дребни и верни на Кремъл партии.

"Къща с две врати"

"Участието във военни учения и с Русия, и с НАТО е знак за това, че Белград не иска да се реши за една от двете страни", казва за Дойче Веле сръбският експерт Михайло Църнобръня. Точно това повтарят и сръбските управници: че не искат да застрашават сътрудничеството си нито с Русия, нито със Запада. Затова Сърбия трябва да остане "къща с две входни врати", както го формулира президентът Николич. Такава къща обаче е изложена от две страни на поривите на вятъра, казва на свой ред директорката на белградския Център за евроатлантически изследвания Йелена Милич. Според нея участието на сръбски войници във военни маневри едновременно и с двете страни е чиста проба шизофрения. "В момента НАТО прехвърля свои части към Източна Европа - в отговор на агресивното поведение на Москва в Украйна и заплахата за балтийските държави. Като седи на два стола в една толкова напрегната обстановка, Сърбия само показва, че не е суверенна държава и не знае как да отстоява интересите си", казва Милич.

Това двойствено поведение на Белград стана повод и за запитване от страна на Левицата в германския Бундестаг. Левите депутати се интересуваха дали подписаният миналата година "Индивидуален план за партньорство" между Сърбия и НАТО не подкопава принципа за неутралитет, записан в сръбската конституция. В отговора на германското правителство, с който разполагаме, се казва, че в този план за партньорство никъде не се говори за членство на Сърбия в НАТО. Затова пък се припомня, че има неутрални страни, които въпреки това поддържат партньорски отношения с НАТО - като например Швейцария, Австрия, Финландия или Молдова.

Сътрудничеството с Русия, включително във военната област, принципно не пречи на европейската интеграция на Сърбия, твърди още германското правителство. Но като кандидатка за членство в ЕС Сърбия се е задължила да хармонизира с европейските стандарти и политиката си за сигурност. А в коалиционния си договор партньорите от Голямата коалиция в Германия се задължават "активно да подпомагат сближаването на страните от Западните Балкани с ЕС и с НАТО".

Севим Дагделен, депутатка от Левицата и член на външната комисия в Бундестага, смята, че това представлява опит да се разводни сръбският неутралитет. "По-тясното сближаване с НАТО тласка Сърбия в едната посока и де факто я превръща в противник на Русия и на собствения си народ, мнозинството от който е против членството на Сърбия в Алианса", казва лявата депутатка. Нейната партия е единствената парламентарно представена политическа сила в Германия, която смята разширяването на НАТО за провокация към Русия. В тази връзка Дагделен казва, че сигурност в Европа може да има само с Русия.

Професор Църнобръня казва на свой ред, че присъединяването на Сърбия към НАТО и без друго е чиста утопия - защото все още е пресен споменът за натовските бомбардировки през 1999 година по време на войната в Косово. Две трети от сърбите категорично отхвърлят идеята за членство на страната в НАТО. "Искрено бих се изненадал, ако в скоро време настроенията се обърнат. В момента шансовете са 1 към 20 срещу членството в НАТО", казва сръбският анализатор.

Европейски или Евразийски съюз?

Миналата седмица руски държавни медии съобщиха, че скоро Сърбия ще бъде приета в безмитната търговска зона на Евразийския икономически съюз, създаден от Русия. Сръбски министър потвърди новината, а местната преса направи всичко възможно, за да я представи в добра светлина. Близкият до управляващите вестник "Политика" излезе със заглавие "Путин дава зелена светлина", а "Вечерни новости" написа, че сръбски стоки ще се продават на пазар със 180 милиона клиенти. Руският портал "Спутник" дори препоръча Евразийския икономически съюз като алтернатива на ЕС. В тази връзка анализаторката Йелена Милич предупреждава, че двата съюза не играят в една и съща лига: "Евразийският съюз се занимава само с търговия и не се интересува от ценности, човешки права и правова държавност".

Най-късно до 2020 година Белград иска да изпълни всички критерии за членство в ЕС. Професор Църнобръня обаче смята, че по всяка вероятност ще е нужно много повече време. Време, което Белград ще се опита да използва в своя полза. Или както се казва в една сръбска поговорка - гальовното агънце суче мляко от две майки.