Сърбия - обратно към 1990-те?

Прилича на сцена от нискобюджетен криминален филм: Борко Стефанович, един от най-известните опозиционни политици в Сърбия, пристига в град Крушевац за участие в дискусия, но там го причакват седем мъже, облечени в черно, някои от които маскирани. Те се нахвърлят върху него и го удрят с метален прът по главата. Той изпада в безсъзнание, но мъжете продължават да нанасят удари по него. Нападателите пребиват и двама партийни другари на Стефанович, които му се притичат на помощ. След това биячите изчезват, а тримата политици от малката опозиционна партия Левицата на Сърбия постъпват в болница.

Няколко часа по-късно сръбският президент и всевластен управник в балканската държава Александър Вучич заяви, че е доволен от бързите действия на полицията, която била задържала двама от нападателите и издирвала трети. Вучич изрази съжаление за "инцидента" и увери, че Сърбия била правова държава, в която "никой не може да пребива хора безнаказано".

"Това е връх на безочието"

Опозиционният "Съюз за Сърбия", част от който е и партията Левицата на Сърбия, определи поведението на сръбския президент като връх на безочието. "Това престъпление е следствие от мръсната кампания, водена ежедневно от режима на Вучич срещу неговите политически противници", се казва в декларация на опозицията, публикувана малко след нападението. В документа се казва още, че Вучич почти изцяло е узурпирал и подчинил медиите в страната и че всеки, който се осмели да мисли различно, моментално се превръща в мишена. "Речта на омразата премина във физическа сила. Вече има разбити глави."    

Нападението срещу Борко Стефанович не е изолиран случай. На местните избори през декември миналата година, най-вече в по-малките населени места, имаше редица случаи на сплашване на опозиционни кандидати и техни избиратели. Някои от предизборните прояви бяха смущавани от организирани групи, придвижващи се с черни автомобили без регистрационни номера. През февруари в един краен квартал на Белград беше извършено нападение по време на информационна проява на две от по-малките опозиционни партии. Партийни активисти бяха тормозени и заплашвани и на една проява на опозицията в Нови сад през септември. За тези нападения досега няма нито един задържан.

"Достигната е нова фаза на враждебност в обществото, което режимът разединява", коментира пред ДВ жестоко пребитият Стефанович. Според него, режимът на Вучич е създал атмосфера, в която линчуването, преследването и физическата сила са се превърнали в ежедневие. "Всички инакомислещи трябва да бъдат принудени да си затварят устата, като за целта вече се прилага и физическа сила. Същите са и белезите на фашизма", допълва опозиционният политик.

Кървавото знаме на Сърбия

За атмосфера на страх и усещане за безпомощност говори и белградският социолог Дарио Хайрич. В разговор с ДВ той казва още, че в случая изобщо не можем да говорим за спонтанни изблици на насилие. Според него, физическата сила се прилага съвсем целенасочено. "Стефанович и неговите придружители не бяха пребити случайно, нямаше нищо спонтанно в това нападение", добавя той.

Все повече наблюдатели виждат паралели с 1990-те години, когато Слободан Милошевич властваше в страната по подобен начин, както Вучич днес. И тогава се запушваше устата на медиите, и тогава имаше политическо насилие, а опозицията беше обвинявана в предателство и съюзяване с враговете на страната и народа. "Навлязохме във фаза, в която много хора вярват, че е легитимно да се нападат представители на опозицията - включително физически. За обикновените хора, облъчвани от медиите, ние не сме нищо повече от някакви си там хлебарки", казва Борко Стефанович. "Окървавената ми риза за мен е истинското знаме на Сърбия", казва той.