Със 100 км/ч по аутобана в Германия? Ето какъв ще е ефектът:

Германският аутобан е истински феномен за хората извън Германия и е нещо уникално в световен мащаб. Федералната република е единствената европейска държава без въведено всеобщо ограничение на скоростта по магистралите.

Да остане ли всичко, както е било, или „свободното“ придвижване да бъде ограничено – по този въпрос редовно се водят дебати, но за първи път основанията не са политически, а икономически: налагането на лимит за скоростта може да намали разхода на гориво в Германия, а оттук и да се намали вносът на суров петрол и нефтопродукти. Това пък би означавало намаляване на зависимостта от руските енергийни доставки – цел, която бе набелязана след нападението на Русия срещу Украйна.

Лимитът влияе на поведението на пътя

Но как точно стоят нещата в Германия в момента? 70 процента от магистралите в страната са без ограничения в скоростта, макар препоръчителната скорост да е 130 км/ч. А колко бързо карат германците като цяло? В участъците без ограничения те се движат средно със 125 км/ч,; в тези с ограничение до 120 км/ч, те карат със 115; и средно със 103 километра в час, когато е позволено да се движат най-много със 100 км/ч.

Според Филип Кльокнер от Федералната служба по околна среда не всички водачи се придържат към ограниченията. Той твърди, че 40 процента от шофьорите нарушават ограничението за каране с не повече от 120 км/ч. А ако автомобилът се движи по-бързо, е изложен на по-голямо въздушно съпротивление и има нужда от повече мощ, респективно харчи повече гориво.

Ограничение от 100 км/ч ще спести 2,1 милиарда литра

Федералната служба по околна среда от години изследва потенциалния екологически и икономически ефект от въвеждането на ограничения в скоростта по магистралите. Оттам са изчислили, че лимит от 100 км/ч би довел до икономия на 2,1 милиарда литра изкопаеми горива годишно в Германия. Това съответства на 3,8 процента от разхода на гориво в транспортния сектор.

Що се отнася до ефекта, свързан с енергийната независимост на Германия, въвеждането на такъв лимит би могъл да намали с между пет и седем процента внасяните от Русия горива, казва икономистката Клаудия Кемферт.

Германската организация „Помощ за околната среда“ настоява за ограничаване на скоростта до 100 км/ч по магистралите, на 80 км/ч по междуградските пътища и на 30 километра в час в населените места. Предположенията са, че така ще могат да се спестят 3,7 милиарда литра бензин и дизел.

За същото нещо пледира и „Грийнпийс“, но за ограничен период – докато продължава войната. От тази организация са и за „съживяването“ на една мярка от времената на петролната криза през 1973 година – налагането на свободни от автомобилно движение неделни дни два пъти в месеца. Това би довело до спестяването на 1,3 милиарда литра гориво.

Енергийната криза изисква комбинация от мерки

Икономистката Кемферт изтъква, че смисъл от въвеждането на ограничения в скоростта би имало най-вече, ако тази мярка бъде комбинирана с други енергоспестяващи инициативи. На първо място би трябвало по-бързо да се разшири експлоатацията на възобновяемите енергийни източници, за което би трябвало да се погрижат политиците.

От Федералната служба по околна среда пък добавят, че значение има не само начинът на придвижване – трябва да се промени поведението на хората, примерно да правят икономии с отоплението и да използват душове, пестящи вода. 

Кой е против ограниченията в скоростта?

Срещу въвеждането на лимит за скоростта до момента са най-вече депутатите от Партията на свободните демократи. Министърът на транспорта Фолкер Вислинг каза освен това, че липсвали табелки за бързото прилагане на идеята. Но дискусията ни най-малко не е прекратена – даже се разгаря с нова сила.

Филип Кльокнер от Федералната служба по околна среда е учуден от емоционалността на дебата – при положение, че голямата част от населението поддържа въвеждането на ограничения за скоростта. „На това обаче не се обръща внимание, тъй като противниците на лимита са особено гръмогласни.“