Съседът, наречен "радиация"

Там, където се разбиват вълните на Ла Манша в стръмните скали на Нормандия, се намира френското предприятие за сепариране на атомните отпадъци. В съоръжението Ла Аг инженерите на атомния концерн Арева разлагат използваните плутониеви и уранови горивни пръти на съставните им части, които могат да се използват отново. Онова, което остава, са атомни отпадъци. Говорителят на предприятието Жак-Иманюел Солние твърди, че те се складират съгласно предписанията: "Критериите са много строги и ние педантично внимаваме да ги спазваме, така че остатъчният риск да е минимален."

Радиоактивни рачета на трапезата ни

Яник Русле - пълномощник на Грийнпийс за Франция - не вярва обаче на концерна Арева. Миналата есен той покани телевизия АРТЕ да го придружи до Ла Аг. Камерите показаха на изумената общественост какво се случва наистина в крайния френски Север: "Точно зад мен се намира съоръжението на групировката Кожема, която спада към концерна Арева. Тази тръба води към морето и е дълга четири и половина километра. През нея Кожема изхвърля ежегодно толкова радиоактивна вода в морето, колкото може да се побере в 33 милиона бурета от по 100 литра", обяснява Яник Русле.

Атомният концерн признава само за милион и половина бурета годишно, но и това е достатъчно - елементи като кобалт 60 и цезий 137 се поемат от водораслите и раците и така преминават в хранителната верига на човека. Това обаче не е всичко. Над 10% от радиактивните отпадъци от Ла Аг Франция изпраща в Сибир. По принцип подобно нещо не е разрешено, защото всяка страна е длъжна сама да ги складира. Арева обаче се възползва от една юридическа вратичка...

Шефовете на концерна обозначават използваните горивни пръти като "материал, който може да бъде използван". Затова имат и право да го препращат другаде. Руски експерти признават обаче, че едва 10% от френския уран може да бъде повторно използван. Гигантската част от остатъците остава в Сибир и - според руски опозиционери - се складира напълно необезопасено на един паркинг, в непосредствена близост до който живеят хора.

Облъчване во веки веков

В самата Франция отчаяно се опитват да намерят крайно хранилище за отработеното ядрено гориво. От 11 години насам в лотарингското село Бюр се правят пробни сондажи - там на дълбочина от 500 метра би трябвало да се складират атомните отпадъци. Те остават радиоактивни за 220 000 години - т.е. дори тогава, когато бетоновите и стоманени контейнери отдавна ще са се разложили и няма да ги изолират от външния свят.

Подобни хранилища се охраняват в продължение на може би 200 години - казват експерти. След това обаче е напълно възможно всички да забравят за тях. А споменът може да се окаже много важен за живеещите в съседство хора. Френският Бюр, впрочем, се намира на около 150 километра от германския град Саарбрюкен.

Автор: К. Вьос, Б. Узунова / Редактор: Д. Попова-Витцел