Така не може, мили приятели!

А какво е възможно, видяхме: табутата взеха да падат едно по едно. Последното - падна само преди седмица. Испания получава до 100 милиарда евро, за да се справи със закъсалите си банки. Еврозоната обаче не иска нищо в замяна. Никакви реформи, нито право на глас. Пазарите, за чието успокояване беше предвидена тази маневра, бяха впечатлени за около половин ден. Гърция също проявява силен интерес към подобни решения, защото те означават само едно: иде нова помощ, но не и нови икономии! Това всъщност е покана за членство в европейския "Клуб на самосъжаляващите се" и трябва да се вземе насериозно от останалата част от валутния съюз.

Европа има нужда от сериозност и отговорност, а не от падането на нови табута. "Ревльовците" се държат така, сякаш Германия окончателно се е предала и вече позволява, а дори и насърчава ненаситната лакомия за свежи пари, която ще ускори окончателния край на еврозоната. "Германия най-сетне трябва да отпусне спирачката", жалват се те. Марио Монто замрази започнатата с надежди реформаторска политика. "Стига толкова! Сега германците са на ход", казва той. Франция пък реагира напук на нарастващата средна продължителност на живота с намаляване на пенсионната възраст. Гърците вече изобщо не искат да провеждат реформи, а испанците са твърде "горди" за такива работи.

Нека Германия дава пари, но не и акъл

Към повика за повече германски пари се присъединяват британци и американци, които винаги имат готови съвети, стига да не им се налага да носят последиците от тях. Сега те съзират шанс да се наложат, защото всичко е заложено на карта и гърците решават, кому да поверят управлението на съсипаната си държава. Настъпва решаващ момент за еврозоната. Ще оцелее ли валутният съюз, или ще трябва да изключи един от членовете си? Член, който непрекъснато и съзнателно нарушаваше общите правила. Иска ли еврозоната да покаже на света, че един валутен съюз има нужда не само от добрата воля на силните си членове? Или ще демонстрира издържливост на всяка цена?

Ангела Меркел не бива да оставя инициативата в ръцете на европейския "Хор на оплаквачките". Време е Европа да усети така често приписваните на Меркел хладина и твърдост. Категоричното "не" може да се окаже освежаващо за разгорещилите се емоции. Да, сигурно Европа има нужда от визия. Но ЕС няма да оздравее само със смели планове за в бъдеще време. Първо трябва да отстояваме това, което е постигнато, изстрадано и платено с висока цена.

Който иска спасение, трябва да стори нещо в замяна. Ако Меркел се огъне, визията за това колко красива и силна би могла да бъде един ден Европа, ще се превърне в илюзия. Най-добре е ответните действия да дойдат веднага. За да не се дава карт бланш на всички, които си живеят в безгрижие и прехвърлят отговорността за драматичното си положение на другите!

АГ, ЗЦ, ФЕ, ДПА, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова