Тактиката на Тръмп: отричай и нападай

Когато е притиснат в ъгъла, американският президент Доналд Тръмп използва винаги същата стратегия - без значение дали говорим за разрастващото се разследване на руската афера, за провала му да отмени здравната реформа на Обама, или пък за отношението му към Северна Корея и нейната ядрена програма: най-напред Тръмп отрича да е направил нещо погрешно, след което минава в нападение. В тази фаза той внимава да се изразява точно така, както очакват от него най-верните му привърженици. А у останалите американци той успява да предизвика истинско недоумение. 

"Насъсквай избирателите на Тръмп, реви и крещи като луд, и тогава и останалите 65 на сто от американците ще крещят като луди. Тогава всеки се чувства разгневен и объркан" - така републиканският стратег и бивш зам.-мениджър в изборната кампания на Джон Макейн - Рийд Галън - описва действията на Тръмп, когато той се почувства поставен натясно.

Точно тази тактика следва американският президент и сега, когато специалният следовател Робърт Мюлерзатегна разследването за вероятната руска намеса в американските избори и предполагаемите контакти на хора от предизборния щаб на Тръмп с Москва.

Отричай и очерняй

След като на бившия шеф на предизборния му щаб Пол Манафорт му беше повдигнато официално обвинение, Тръмп написа в Туитър с главни букви: NO COLLUSION (никакви тайни договорки), с което отрече обвинението, че предизборният му щаб си е сътрудничил с Русия. Същевременно той заяви, че повдигнатото обвинение се отнасяло до "много отдавнашни" упреци, както и че Манафорт по онова време още не бил в предизборния му щаб. След което Тръмп премина в нападение: той нарече "лъжец" и "никому неизвестен негодник" бившия външнополитически съветник Джордж Пападопулос, който - според Мюлер - е признал, че умишлено е дал лъжливи показания във връзка с руската афера. Какво от това, че на среща с ръководството на "Вашингтон поуст" през март 2016 г. Тръмп окачестви същия Джордж Пападопулос като "чудесен човек", когото дори нареди сред петимата си външнополитически съветници.

"Мисля, че той никога не се спира пред лъжата", казва биографката на Тръмп Гуенда Блеър, която преподава журналистика в Колумбийския университет. "Когато се почувства застрашен, той атакува с всички средства", казва Блеър, според която стратегията на Тръмп се изразява в непрестанно търсене на конфликт. Ефекта на тази стратегия тя обяснява по следния начин: "Неизменно търсиш конфликта и заемаш винаги агресивна, нападателна позиция. Все едно какво става, ти яростно атакуваш, и тъй като повечето хора не обичат конфликти и шиканиране, те отстъпват."

В случая с обвиненията на Мюлер Тръмп атакува не само бившия си предизборен сътрудник Пападопулос - той нападна също и Хилари Клинтън, както и демократа-лобист Тони Подеста, който подаде оставката си като шеф на лобистка фирма, след като беше разследван във връзка с руската афера. Подеста е брат на Джон Подеста, шефа на предизборния щаб на Хилари Клинтън.

"Опитай се пак да натопиш Хилари, защото това ще ти спечели аплодисментите на партийното ядро. Вкарай в играта "лъжливите медии" - това също е добре утвърдено средство за успех", казва Галън. И действително точно това стори Тръмп след обвиненията на Мюлер: той заяви, че "лъжливите медии" се задъхвали да раздуват историята около Манафорт, която - според него - не струвала пукната пара.

"Смята се за най-успешния американски президент"

Докато стратегията на Тръмп да подклажда конфликти и да шиканира функционираше в предизборната борба и беше важен фактор за избирането му за президент, ключовият въпрос е дали тази стратегия действа и в Белия дом - и то в хода на разрастващите се разследвания на Мюлер около руската афера.

На този въпрос не могат да отговорят нито биографката на Тръмп, нито републиканският стратег Галън. Но и двамата са единодушни, че Тръмп нито може, нито пък иска да промени навиците си. "Така е управлявал фирмите си, така проведе изборната си кампания, сега така управлява и в Белия дом. А ако можеше, по същия начин би управлявал и света", казва Блеър. А Галън добавя: "Този президент си създава своя собствена реалност. Той смята, че е най-успешният президент в историята на САЩ и никой не може да го убеди в обратното."