Талибаните използват германските заложници в Афганистан за пропагандни цели

Едно нещо пролича особено отчетливо от последните похищения в Афганистан. А именно, че талибаните са майстори на пропагандата. Дали войнстващите ислямисти действително са отвлекли двамата германски строителни инженери и афганистанските им придружители или не, изобщо не е ясно. При атентатите и похищенията в Афганистан винаги съществуват голям брой мотиви и извършители. В южните и югоизточните региони освен радикалните ислямисти – талибаните – оперират и други партизански групировки. Не винаги местните бойци са интегрирани в командните структури на талибаните и от безправното положение в размирните провинции често се възползват и чисто криминални групировки. Междуплеменни конфликти и дрязги между вождовете също така играят важна роля.

Който и да е отговорен за похищенията – талибаните се кичат с лаврите, експлоатират тези престъпления пропагандистки. Може и да застъпват остаряла идеология, но по линия на пропагандата ислямистите са на висота. Добре обвързани в мрежа в международен план и винаги добре информирани и за дискусиите в Германия във връзка с действията на германския военен контингент в Афганистан.

Когато генералният инспектор на Бундесвера, Волфганг Шнайдерхан, твърди, че ФР Германия отдавна вече е на мушката на талибаните, то това съвсем не е преувеличено. Не само във военен аспект обаче. Информационното объркване и отвличането на двамата германци е доказателство, че след първоначално отричане на ислямистите бързо им стана ясно, колко полезно може да бъде за техните цели това похищениие, пък макар и други да са извършителите му.

Та нали в крайна сметка през есента германският парламент – Бундестагът – ще трябва да гласува, дали германските военни да останат в Афганистан, а в недостъпните скалисти укрепления на религиозните фанатици е добре известно, колко слаба е обществената подкрепа за мисията. Да бъде победен терора, укрепен мира, внедрена демокрацията и възстановени цивилните инфраструктури – тези цели на борбата срещу тероризма от самото начало се възприемат твърде колебливо от мнозинството германски граждани, а междувременно две трети от германците отхвърлят ангажиментите на Бундесвера. Предвид на атентатите и похищенията мисията се приема още по-зле, въпреки наличието на някои успехи по отношение във възстановяването на Афганистан.

От така зейналата ниша се ползват талибаните и Ал Каида: с атентати и отвличания, с дезинформация и пропаганда, с целенасочено неверни съобщения и слухове те залагат на страховете на германците. Към това се прибавя фактът, че екстремистите в Афганистан въпреки всички войски на САЩ и на НАТО отново се закрепиха в Афганистан. И в зоната, където действат германските сили, която не се числи към размирните региони, има терористични отряди на талибаните.

Среднощни писмени заплахи, цивилни граждани като живи щитове, процъфтяващ наркотрафик, актуалните бюлетини на министерствата на външните работи и на отбраната са потискащо четиво. В тях се констатират повече покушения и същевременно по-изтънчени действия на войнстващите ислямисти. За омиротворяването на страната според преценката на военните са необходими най-малко 100 хиляди чуждестранни войници, а НАТО и САЩ с много усилия едва събраха сегашните 40 хиляди. Значи ли това, че Германия трябва да се откаже и да изтегли войските си?

Не, защото това би било фатално: както за международната репутация на Федералната република, така и за афганистанското население. А и религиозните фанатици биха оценили евентуалното изтегляне като своя победа над запада. Изтегляне от Афганистан действително би допринесло за истинска победа на тероризма.