Там времето е спряло

През последните двайсетина години всяка есен в ООН се разиграва един и същи сценарий. Представителите на световната общност гласуват една символична резолюция, настояваща за край на американското ембарго срещу Куба. Миналия октомври резултатът беше 186:2 - против вдигането на ембаргото бяха както винаги само САЩ и Израел.

Според кубинския външен министър Бруно Родригес "блокадата" е нанесла на страната щети за 975 милиарда долара - доколкото те изобщо могат да се изчислят. ЕС и папата също критикуват позицията на Вашингтон. Въпреки това тази малка Студена война продължава вече половин век.

Едно решение със съмнителна полза

На 3 февруари 1962 президентът Кенеди заяви, че се спира изцяло износът или изпращането на стоки и пари в Куба. Пет дни по-късно ембаргото влезе в сила. Целта бе да бъде задушена революцията, ръководена от Фидел Кастро.

През 1959 година Кастро и неговите въстаници пометоха диктатора Батиста, след което младият революционер се обърна към СССР. Революцията стана социалистическа - само на 90 мили от Флорида. Хавана национализира и американски фирми. Фериботът от Маями изчезна, съседите станаха врагове.

През 1962, когато Москва реши да разположи ядрени ракети в Куба, търканията за малко щяха да предизвикат атомна война. Падането на Берлинската стена също не промени почти нищо. Куба си остана един комунистически остров в морето на капитализма. Държавното кормило междувременно е в ръцете на Раул Кастро, брата на боледуващия Фидел, опозицията все още няма никакъв шанс. Кубинците просто не искали "партиите на капитализма".

В политическо отношение твърдоглавата американска политика със сигурност е от полза за режима на братята Кастро. "Ембаргото вреди само на нашия народ и оправдава репресиите срещу опозицията", оплаква се дисидентът Оскар Еспиноса Чепе. Ембаргото е реален аргумент, който прикрива и собствените пороци. Когато се развали някой автобус или асансьор, вината за това се приписва на ембаргото.

Любителите на пури пак в неизгодна позиция

Кубинската икономика едва диша, историческият център на столицата Хавана се разпада. Въпреки това Куба оцелява. Първо с масивната помощ на СССР, а след края на комунизма - с помощ от Венецуела, Китай, Канада, Испания. Кубинските емигранти в Америка превеждат стотици милиони долари в родината си, а американското земеделско лоби успя да издейства изпращането на хранителни продукти.

Президентът Клинтън отпусна юздите на ембаргото, Буш ги дръпна, Обама отново ги отслаби. Но сега по време на предизборната кампания в САЩ става дума за гласовете на предимно консервативните кубински имигранти във Флорида. Куба, ООН и пушачите на пури пак са в неизгодна позиция.

Казват, че навремето президентът Кенеди не пропуснал да си осигури една кутия от любимите си кубински пури преди да секне вносът от острова.