Те са (добре) дошли в Германия

Ако ставаше дума само за уточняването на фактите, спорът отдавна щеше да е приключил. Защото цифрите са повече от ясни: в Германия живеят близо 7 милиона души с чуждо гражданство. Ако вземем предвид и онези, които са приели германско гражданство, както и техните деца, цифрата набъбва до 15,7 милиона. С други думи: всеки пети, живеещ в Германия, има чуждестранни корени. С оглед на тези статистики, констатацията, че Германия е имиграционна страна, звучи напълно логично.

И все пак има среди, които обичат да "точат" словесни ножове, за да се разпали този дебат допълнително. Такава беше например ситуацията преди две години, когато политикът от ГСДП Тило Сарацин изсипа в книгата си "Германия се самоунищожава" какви ли не квалификации по адрес на мюсюлманските мигранти. Според него те не желаят да се интегрират, поради което застрашавали страната. Последва дебат, в който внезапно се заговори за "добри" и "лоши" имигранти, а това удари по самочувствието на редица чужденци в Германия. Стана ясно и друго: има среди, които искат да подклаждат страхове и предразсъдъци. Ръководителката на Съвета на германските фондации за интеграция и миграция Гунила Финке изразява недоволството си от това, че на хората с миграционен произход много често им се внушава, че "не са част от Германия, независимо от това, че са родени в страната, че са завършили в нея училище и висше образование".

В търсене на елити

В това се състои и днешната дилема пред Германия: една част от местните хора изпитват страх пред имиграцията, докато бурно развиващи се браншове като информационните технологии отчаяно търсят висококвалифицирани чужди специалисти. Фактът, че броят на онези, които се интересуват от подобна кариера в Германия е сравнително нисък, се дължи и на езиковата бариера, но не само: "Нашите имиграционни разпоредби се осъзнават от мнозина като прекалено рестриктивни", казва Щефан Ангененд от фондация "Наука и политика" в Берлин. В резултат на това в Германия пристигат по-малко квалифицирани специалисти, отколкото се нуждае страната.

Откога е така? В следвоенния период Германия изпитва голяма нужда от работна ръка и започва да я търси в чужбина. В средата на 50-те години на миналия век, по времето на германското икономическо чудо, започват да се сключват споразумения за прием на работна ръка с различни държави като Италия, Испания и Турция, а по-късно и с Мароко, Тунис, Португалия и Югославия.

Гост-работник или постоянен жител?

Постепенно се утвърждава поянието гастарбайтер, което е трябвало да звучи приветливо, но и да подчертава временния характер на престоя в Германия. По-голямата част от пристигналите на работа в Германия чужденци по онова време също са били убедени, че след няколко години ще се завърнат по родните си места. Нещата се развиват по друг начин. През 1973 година германското правителство официално прекратява търсенето на чуждестранна работна ръка, тъй като нивото на безработицата в страната се е повишило рекордно в резултат на петролната криза. Вместо да се завърнат по родните си места обаче, все повече гастарбайтери докарват и семействата си в Германия.

Сред германските политици расте страхът от миграционна вълна. В коалиционно споразумение между СвДП и ХДС от 1982 година четем: "Федерална република Германия не е имиграционна страна. Затова е наложително да се вземат всички хуманитарно приемливи мерки за прекратяването на прилива на чужденци." Като съпротива срещу подобни призиви на утвърдените партии, в тогавашния ляв партиен спектър започва да се формира движение за толерантност и мултикултурен диалог.

Интеграция вместо изключване

След Обединението на Германия дебатът за гастарбайтерите придоби два нови аспекта: съдбата на бежанците от войните в бивша Югославия, както и на стотиците хиляди изселници с германски произход от бившия Съветски Съюз.

Безплодният спор дали Германия е имиграционна страна иле не, постепенно придоби по-прагматичен характер. Въпросът вече гласи: Как хората с миграционен произход могат по-добре да бъдат интегрирани в обществото? И как да се направлява миграцията?

Неоспорим факт е, че Германия се нуждае от имиграция. Не само поради ниската раждаемост, която кара социалните и пенсионни системи да се задъхват. Още по-важно е, че Германия изпитва недостиг на висококвалифицирани кадри - и то не само в областта на високите технологии, но и в болници и старчески домове.

Затова не е учудващо, че имиграционният закон от 2005 година, който беше преправян през 2012-та, междувременно е заприличал на швейцарско сирене с дупки. Както обяснява Гунила Финке: "Германия официално твърди, че не иска да приема нови имигранти. Има обаче множество дупки - и това са изключенията."

Автор Клаус Даман, Редактор: Бистра Узунова