Те са сред нас: млади, агресивни, настървени

Европа и цялото човечество изживяват разтърсващи напрежения. Многократно се е увеличила заплахата от междудържавни конфликти, терористични нападения, бежански вълни и индивидуални човешки свръхагресии. В последните дни информационните емисии и потоци преливат от насилие. То изпълва въздуха и мислите ни, диша на нашата граница, вероятно върви и по нашата улица.

В българския случай то е почти абсурдно и се нарича „Синя хунта“. Закачулените младежи от тази популярна банда са познати не само на футболните фенове и агитки, но и на полицията. В мрежата също са легитимирани с изображения, изказвания и глуповати лозунгови послания от типа „Респект към синя хунта“, издигнати не само по стадионите. Във всекидневен ужас от изстъпленията на хунтаджиите живеят цели квартали и доста неогласено пострадали вече граждани. „Синя хунта“ е и в списъка на хулиганските организации във футбола в Уикипедия, със съответните уговорки че не всички твърдения са проверими. Е, последното изстъпление на бандата „ги провери и потвърди“: бе нанесен отвратителен в безсмислието и жестокостта си побой на две 16-17 годишни момчета в столицата, нищо неподозиращи почти деца, увлечени в ловене на покемони, които сега лежат потрошени в „Пирогов“.

Много въпроси

Не беше ли редно полицията и прокуратурата „да се събудят“ доста по-рано? Да се предприемат превантивни мерки срещу широкоизвестните в обществото „бойни групи“? Никой ли не „държи под око“ подобни насилнически формирования или ги държи „в резерва“ с определена цел? Каква е ролята на ръководствата на футболните клубове, не е ли редно и те да носят отговорност за агресивните и деструктивни действия на своите фенове?

Футболното хулиганство не е български патент, естествено, но логиката му е свързана със самата игра и се проявява преди, по време и след мачове. То е съсредоточено около стадионите най-вече. В случая със „Синя хунта“, а вероятно и с още десетки подобни банди, става дума за организирана група, която търси и дори предизвиква жертвите си, за да прояви насилие. Това младежи от крайните квартали ли са, с какво се занимават, освен че са фенове на някой отбор, кое ги нахъсва да пребиват с брадви и ножове непознати юноши? Липсата на социална и житейска перспектива или чувството за безнаказаност?

Време за общи усилия

През годините неведнъж ставахме свидетели как различни политически сили „ползват по предназначение“ футболни агитки с цел създаване на конфликти и нажежаване на напрежението. Досещахме се, че щедрата и невидима ръка на задкулисието движи тъмните сили на общности от лесноупотребими фенове и ги въвлича в кръвопролитни и опасни за обществения ред събития. Дали пък затова организираните футболни хунтаджии и превратаджии не се ползват с особен статут на почти недосегаеми?

Вече дни наред разсъждавам по темата, като не спирам да си представям жертвите на „Синя хунта“ и жертвите на всяко насилие. Струва ми е особено важно в заредения с напрежение повседневен живот да се положат специални усилия от законодателните органи, от полицията, от службите, от образователните институции в България, а също и от семействата - за предотвратяване и овладяване на агресията сред младите хора и децата. Защото и без това не им оставяме един добре подреден, устроен и мирен свят.