Театър на абсурда в Букурещ

Там си взе шапката един министър-председател, чиито колеги от ЕС му завиждат за успехите по оздравяването на държавния бюджет и на когото международните финансови институции имат доверие. Същия ден, в който Емил Бок обяви решението си, МВФ даде отлична оценка на реформите на неговото правителство. Думите, които Бок каза на сбогуване, звучаха така, сякаш са му били продиктувани от неговия сънародник Южен Йонеско: "Реших да подам оставка, за да могат румънците да запазят онова, което спечелиха: икономическата стабилност на страната."

Пример и за германците

В продължение на три години Румъния беше управлявана изключително разумно, въпреки незначителното мнозинство на правителствената коалиция в парламента. Смелостта на Бок и неговите министри заслужава уважение. За да бъде овладян държавният дефицит, социалните разходи бяха съкратени с 15 процента, а заплатите в обществения сектор бяха орязани до 25 процента; закрити бяха 185 000 места в обществения сектор, затворени бяха безброй правителствени агенции и учреждения. Бок въведе бюджетна дисциплина, която би могла да послужи за пример и на германците.

Бок се въздържа от увеличение на данъците, за да не задуши стопанския растеж; единствено ДДС бе вдигнат от 19 на 24 процента. Румънците извършиха саможертви, каквито германци, италианци или португалци не биха могли и да си представят. Никое друго правителство в ЕС не е свършило толкова много работа за толкова кратко време.

Президентът Бъсеску и премиерът Бок съзнаваха, разбира се, риска, че на парламентарните избори тази есен тяхната Либерално-консервативна партия ще понесе значителни загуби. Нито уличните протести против курса на икономии на правителството, нито нападките на радикалната популистка опозиция обаче не предизвикаха оставката на Бок. Той хвърли кърпата, защото знаеше, че през тази изборна година не може да разчита повече на подкрепата на своята партия.

Сам срещу всички

Новият, безпартиен министър-председател, Михай-Разван Унгуряну заяви, че ще търси диалог с опозицията. Ала шансовете му да сплоти социалдемократи и националлиберали около един минимален консенсус за продължаване на реформите са равни на нула. За разлика от Италия, където кабинетът на Марио Монти може да разчита на широка парламентарна подкрепа, Унгуряну ще се сблъска още от самото начало с ожесточената съпротива на опозицията, въпреки че няма да вземе в своя кабинет нито един министър от партията на Бок.

Политическа подкрепа той може да очаква само от президента Бъсеску, който няма нужда да се съобразява повече с общественото мнение и изборните прогнози: след изтичането на втория му президентски мандат той няма право да се кандидатира повече.

Автор: Карл-Петер Шварц, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова