Театърът на Тръмп ни пречи да видим важното

Докато светът следеше със затаен дъх изслушването в американския Сенат на бившия шеф на ФБР Джеймс Коми, Камарата на представителите одобри отмяната на закона Дод-Франк - най-важната законодателна мярка за регулиране на финансовите пазари, приета след голямата криза от 2008 година. Ако и Сенатът се присъедини към това решение, то ще има много сериозни последици не само за Уолстрийт, но и за всички хора и финансови институции по света.

Във въпросния ден американските военни свалиха дрон на сирийското правителство, който обстрелвал водената от САЩ коалиция в Сирия. След този инцидент напрежението между двата лагера ескалира сериозно – защото това е първият случай, в който съюзници на Асад стрелят по войници от западната коалиция. Свалянето на дрона беше третият през последните няколко седмици ответен удар на американските военни срещу войските на Асад.

Но какво общо има всичко това с изслушването на бившия шеф на ФБР? Целият дебат около закона Дод-Франк, както и  новото припламване на напрежението в Сирия останаха изцяло на заден план заради шумотевицата около Коми и  някои други скандали.

"Целият този театър отвлече вниманието ни от решения, по които иначе би следвало да се води обширна и задълбочена дискусия. За съжаление сега не сме фокусирани над истински важните неща в политиката”, казва Сара Крепс, експерт по въпросите на международната сигурност от университета „Корнел”.

„Всички ще се опитват да го избягват”

Дейвид Силван от женевския Институт за международни изследвания и развитие е още по-категоричен. За него истинският проблем се състои в това, че американският президент може безразборно да спъва работата на администрацията.

"Това отслабва САЩ. Не мисля, че в света е останал и един политически лидер, който все още да вярва на Тръмп. Възприемат го като мързелив, некомпетентен, а може би също и като корумпиран. Всички ще се опитват да го заобикалят. А където това не е възможно, усилията ще бъдат насочени към свеждане на отношенията до минимум", казва Силван.

Фактът, че американското правителство все пак остава дееспособно – независимо от сериозните вътрешно-политически спорове, аферата с Русия и непредсказуемите действия на Тръмп - не означава, че всичко това няма да окаже въздействие над образа на САЩ в света и имиджа на американския президент, казва Крепс: "Това хвърля сянка върху всичко, което прави Тръмп. Над неговото управление е надвиснал облак, който изяжда политическия му капитал в чужбина", добавя експертката. Според нея е илюзорно да се очаква, че очевидната неспособност на президента или разследванията срещу неговия предизборен щаб ще могат да разтърсят основно неговото правителство или дори да съкратят живота му.

Миналото показва, че американското правителство е в състояние да работи нормално и да взима важни решения, дори и когато срещу него тече разследване – такива бяха случаите с президентите Ричард Никсън и Бил Клинтън, които бяха застрашени от импийчмънт.

"Вярно е, че всички сегашни разследвания подкопават легитимността на Тръмп. Но докато той разполага с мнозинство в Конгреса, няма да има сериозни последствия за него", смята Крепс.

Безкрайните схватки на Тръмп

Вниманието на света е концентрирано основно над изнурителните, но често пъти незначими схватки, в които президентът Тръмп явно обича да се замесва. Така остават незабелязани някои далеч по-значими решения на Белия дом.

Решението на Тръмп да разшири правомощията на американската армия в борбата срещу "Ислямска държава" намери например далеч по-скромен отзвук в чужбина, отколкото аферата около Джеймс Коми и „руската връзка”. А тъкмо битката срещу ИД може да се окаже с по-сериозни и  непосредствени последици за САЩ - най-вече в международен план.

Умишлено или не, но нетрадиционният управленски стил на Тръмп, в съчетание с постоянната поява на нови детайли около връзките на неговия предизборен щаб с Русия, отклоняват вниманието ни от същественото, казва Крепс. На правителството на Тръмп вероятно щеше да му е много по-трудно да прокара определени решения, ако обществеността имаше възможност по-внимателно да следи работата му, допълва експертката от университета „Корнел”.