Тема на седмицата: Синджир за руската мечка

Преди няколко години руският министър на отбраната Сергей Иванов цитира цар Александър ІІІ, който бил казал: „Русия има само двама надеждни съюзника – своята армия и своя флот.” Днес Путин би могъл да добави и руския петрол, едно оръжие, което Кремъл използва най-безогледно, за да наложи интересите си спрямо съседните държави, от Прибалтика до Каспийско море. Както по отношение на Грузия, руснаците могат да претендират, че има легитимни конфликти да кажем и при цените. Само че там, където адвокатите се мъчат да постигнат компромис, Русия използва до край предимството си – от принуда до гола сила.

Ние не искаме Русия, като онази от времето на Александър ІІІ

не я искат впрочем и самите руснаци. Каква ще им е ползата от всички тези танкове и петролопроводи, ако те носят само страх и самоизолация? Ние не искаме и Русия, която по думите на Фридрих Енгелс „се опитва да насъсква една срещу друга западните нации, за да може после да ги доминира всички”. Западът незабавно се раздели на помирители (западната половина на ЕС) и уплашени (източната половина на ЕС). Но нито едните, нито другите са заинтересувани от възникването на една Русия, като онази под властта на третия Александър.

Въпросът е как конкретно трябва да изглежда политиката на Запада към Москва? Да се изключи Русия от Г8 и Съвета НАТО-Русия, да бойкотираме зимните Олимпийски игри в Сочи? Това биха били безплодни провокации. Важно е оказването на перманентен натиск, така че руските войски да напуснат Грузия – достатъчно е, че Кремъл касира фактически Абхазия и Южна Осетия. Важно е да не попаднат в руски ръце последните петролопроводи, които транспортират петрол и газ от Централна Азия директно в Европа. Затова е важно въпреки всичко

да се подкрепя перкото Саакашвили, за да не се допусне да бъде сменян с някоя марионетка на Москва

Това означава: масирана помощ за възстановяването на Грузия плюс наблюдатели на ЕС, които да докладват какви са намеренията на руснаците. Това означава също мерки за укрепване на доверието за новите страни-членки на НАТО. За да не дразни руската мечка, НАТО се отказа от разполагането на войски в новите страни-членки. Сега обаче съюзът трябва бързо да създаде съответната отбранителна инфраструктура. Доверието на източноевропейците би трябвало да ни е по-скъпо от успокояването на Москва. Затова германската канцлерка бе права да заяви в Тбилиси: „Ако желае Грузия може да стане член на НАТО.” Днес би трябвало да се запитаме, дали отказът на априлската среща на върха на НАТО не се възприе от Москва като зелена светлина за агресия.

На Фридрих Велики се приписва максимата: „С Русия не бива нито да се воюва, нито да се дружи.” Преведено на съвременен език това означава: Русия не бива да бъде нито дразнена, нито глезена. Епохата на руското самовъздържание отмина – това е важна историческа цезура. Западът трябва да се погрижи, за да не стане мечката така наперена, какъвто стана американският орел след разпадането на СССР.