Тема-табу в ГДР: сексуалните извращения с деца

Роналд се възхищава от железниците. Предложението на пионерската организация "Ернст Телман" идва като по поръчка: по един проект 12-годишното дете получава възможност да работи като кондуктор в железниците. "Беше прекрасно, че се откри такава възможност", споделя той. Това е записано в публикуваното тази седмица изследване за сексуалните посегателства в бившата ГДР. Много скоро обаче начинанието се превръща в истински ад за Роналд: в продължение на 3 години детето е брутално изнасилвано от сътрудник на проекта. 

Преживяното от Роналд е могло със същата сила да се случи и някъде в Западна Германия. Защото тук става въпрос за злоупотребата с доверие. Извършителите могат да бъдат и собствените родители, учителите в училище, треньорите в спортните дружества или църковните служители. Въпреки това има съществена разлика между Запада и Изтока: сексуалните посегателства над деца в ГДР са били тема табу, защото са накърнявали образа на изрядния социалистически човек.

Манипулирани криминални статистики

От идеологически съображения престъпленията с незначителни материални щети почти не са били обхващани от статистиката. По този начин режимът се е опитвал да създаде впечатлението, че социализмът ще създаде едно "общество без престъпност", споделя Корнелия Вустман. Учителката и социална педагожка от януари ръководи изследователското дружество "Торгау – възпитанието в специалните домове на ГДР".

Според изследването за сексуалните посегателства над деца, прикриването на тези деяния създава впечатлението, че "сексуалните посегателства и убийствата на деца на практика не съществуват". Реакциите на жертвите са били като тези във всяко едно друго общество - те са се срамували, чувствали са се виновни. Не са имали възможност да говорят открито за своята сексуалност. Роналд описва това така: "Наистина нямах никого, с когото можех да говоря. Може би баща ми беше правилният човек, но него все го нямаше в къщи".

"Организирано насилие" в детския дом Торгау

В основата на новото изследване са писмените показания на 29 жертви на сексуално насилие, чиито имена са променени. Почти две трети от жертвите са жени. Авторите на изследването подчертават, че наличните информации не са статистически представителни. Особено полезно е било посещението на екипа в мемориала "Затворен младежки дом Торгау". През 1985 година Корина Талхайм е прекарала много месеци в този печално известен приют в ГДР. Тя споделя, че "престъплението" ѝ се състояло в "няколко дни отлъчване от училище". Тя описва приюта като място на "организирано насилие" с една единствена цел: "превъзпитание".

Днес Талхайм участва активно в инициативата "Деформирани души". Това е единствената група за самопомощ на жертвите на сексуални посегателства в детските домове в бившата ГДР. Тя настоява за повече подкрепа от страна на политиците, вкл. финансова. Много от жертвите живеят на границата на бедността. Това може да се дължи и на факта, че поради липсата на законови правила повечето жертви не получават финансова помощ по Закона за обезщетение на жертвите на насилие.

"Мълчанието продължава и до днес"

Затова и Независимата комисия за сексуалните посегателства над децаподкрепя исканията на жертвите. Бившата министърка за семейството и младежта и член на комисията Кристине Бергман казва по този повод, че трябва да бъдат създадени възможности за консултации и терапия за жертвите. "Мълчанието продължава и до днес", уверява тя и допълва, че актуалното изследване трябва да окуражи и други жертви на сексуални посегателства да "прекратят мълчанието си".

Засегнатите настояват освен това да бъде премахната давността за сексуални престъпления. Само така от извършителите може да им бъде потърсена съдебна отговорност. Досега само две жертви на сексуални посегателства са подавали жалби. Но и в двата случая няма осъдени.