Теории за дясното
8 април 2012Дали десният уклон се дължи на икономическата криза? Флориан Хартлеб от брюкселския Център за европейски изследвания намира това обяснение за опростенческо.
Така например той напомня, че евро-кризата не е оставила почти никакви следи в Скандинавия. Нелегалната имиграция също не е доминиращ проблем. Въпреки това десните партии укрепват. На последните избори във Финландия така наречените "Истински финландци" постигнаха голям успех под лозунга "Защо трябва да плащаме за Португалия?". През 2010 партията на "Шведските демократи" за пръв път влезе в националния парламент.
Благосъстояние и либерални традиции
"Важен мотив е шовинизмът на благосъстоянието, обяснява Хартлеб. "Затова и хората от средната класа гласуват за тези партии". Според него обаче амок-изстъплението на Андерш Брейвик в Норвегия през лятото на миналата година е изолирана проява, която не е израз на укрепването на дясната сцена в тази страна.
В германския крайнодесен политически спектър се мъдри Национал-демократическата партия на Германия - една несъмнено противоконституционна формация. Въпреки това Хартлеб се отнася скептично към исканията за забраната й.
В съседните на Германия страни е налице определен уклон надясно. В Белгия дяснопопулистката и расистка регионална Флаамс Беланг от 20 години насам се числи към трите най-влиятелни партии в страната. В Холандия правителството от християндемократи и десни либерали се крепи на власт само благодарение на подкрепата на третата най-голяма фракция - Партията на свободата на Геерт Вилдерс.
Според историка Щефан Зайдендорф тъкмо либералната традиция на тези страни допринася може би за възхода на крайнодесните. "Либералната представа за едно твърде универсално формулирано население демонстрира своите слабости през последните години, защото не отговаря на действителността", казва Зайдендорф. Той дава за пример Франция, "където се дискутира за една универсална буржоазия, докато в предградията възникват гета".
Продукт на модернизацията?
Укрепват десните партии и в Източна Европа. Много наблюдатели смятат това развитие за типичен страничен продукт на процеса на модернизация и трансформация. Но Флориан Хартлеб не разбира как повече от двайсет години след промяната на системата това схващане може още да се използва като обяснение за силата на десните партии. За него няма съмнение, че демокрациите в страни като Полша, Чехия, Словакия, а дълго време и в Унгария не се различават много от западноевропейските.
Впрочем тъкмо в Унгария днес на власт е не само консервативният, но и крайно евроскептичен премиер Виктор Орбан. А към трите най-силни партии в парламента се числи дясноекстремистката Йобик. В Полша пък десният популизъм често има ултракатолически, понякога антисемитски привкус.
Автор: Д. Гратвол, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов