Техният "Факултет" е друг...

За тях Германия е един безкрайно чужд свят. Особено безпомощни са децата, които не знаят и дума немски, когато тръгват на училище. Не по-малко безпомощни са обаче и учителите, които трябва да им преподават. Една нова помощна програма дава надежда, че проблемът може да бъде овладян.

От близо година Валентина Асимович работи в едно училище на берлинския квартал Кройцберг. Тя не е учителка, а и класът, за който отговаря, не е като всички останали: той включва деца, които не знаят немски и не познават училищните порядки в Германия. Повечето от тях са ромчета. Валентина им помага да се ориентират в училищния живот и непознатата среда, така че постепенно да придобият познания по немски, а и да свикнат да ходят редовно на училище. Има и друг проблем: преди децата да бъдат записани в германско училище, минава доста време, тъй като в повечето случаи родителите не могат да разберат как точно става това и към кого да се обърнат. Нерядко им се случва да се сблъскат с чиновници или учители, които не им оказват необходимата помощ.

Децата от България и Румъния

Затова медиатори като Валентина Асимович са много търсени напоследък от германските училища. Още повече, че притокът на ромски семейства от България и Румъния непрестанно нараства. В училищата на берлинския квартал Нойкьолн например са записани над 800 българчета и румънчета, в град Дуисбург - около 450, а в Кьолн - близо 250. Какъв е точният брой на ромските деца в Германия, не се знае точно. Знае се обаче, че са много.

В класа, за който отговаря 35-годишната Валентина, осем от всеки десет деца идват от България или Румъния. Приобщаването им към германската училищна система не е лесна задача. Към липсата на езикови познания по немски се прибавя и фактът, че преди да пристигнат в Германия много от тях изобщо не са ходили на училище. Така учителите са изправени пред сизифовската задача да преподават материал за няколко години.

Медиатори като Валентина се опитват да мотивират родителите да пращат децата си на училище, стараят се да ги убедят в предимствата, които би им дало образованието. Помощта им е нужна и когато става дума най-елементарни, делнични неща: медиаторът развежда родителите из училището, показва им откъде могат да купят по-евтини тетрадки и други учебни принадлежности. С негова помощ се осъществяват и първите контакти с учители и възпитатели.

"Медиаторите не са просто преводачи, те са важни посредници, без чията помощ изобщо не бихме могли да осъществим контакт с родителите и да ги убедим, че трябва да контролират децата си, за да ходят редовно на училище", казва училищната директорка Зилке Лефелд. Нещо повече: когато някое момиче забременее твърде рано, учители и медиатори заедно посещават семейството й, за да убедят момичето да не прекъсва образованието си.

Основният проблем

Десетина медиатори работят понастоящем в берлинските училища, а в цяла Германия те са между 30 и 50. Броят им е твърде малък, за да се покрият реалните нужди, смята социологът Кристоф Лойхт. Той е съветник към Европейската консултантска програма за медиатори и добре познава трудностите на ромските деца в германските училища. Основният проблем, според него, е в отношението на родителите към училището и образованието. Много от тях са неграмотни, тъй като самите те не са ходили на училище. И поради това не са свикнали да полагат грижи за образованието на децата си. Гледат синовете им по-скоро да се хванат на работа, а дъщерите им - да се оженят.

Поради всичко това Валентина Асимович знае колко важна е работата, която върши. Тя подава на едно от децата в своя клас лист хартия с думи и картинки: "Алеко, посочи ми сега немската дума за "сирене"", подканва тя момчето. То обаче посочва друга дума. "Сигурна съм, че следващия път ще я знае", казва медиаторката. Валентина обича работата си, защото вижда, че успява да промени нещо: "Децата вече идват редовно на училище и не бягат от занимания", споделя тя.

АГ, ДПА, ДЦ, ДШ, Б. Рачева; Редактор: Б. Узунова