Каталуния не е единственият регион в Европа, който се стреми към повече независимост. Шотландия, Южен Тирол, Фландрия, а може би и Бавария имат подобни помисли. Някои от регионите не се стремят към собствена държава, а само към по-голяма автономия, други - като Шотландия и Каталуния - искат да станат независими национални държави. Брюксел се отнася със смесени чувства към тези центробежни сили, защото те поставят под въпрос установения ред сред съществуващите сега национални държави. А задължението да се защитава целостта на националните държави, които са членки на ЕС, е записано в Европейските договори.
От гледна точка на ЕС проблем няма само тогава, когато една национална държава сама и по демократичен начин промени своето собствено устройство. Такъв беше случаят например с присъединяването на бившата ГДР към ФРГ през 1990 година или разделянето на Чехословакия на две независими държави през 1992. Само че Чехия и Словакия доста по-късно влязоха в ЕС. Евентуалното откъсване на шотландците от Великобритания, макар и да е нежелателно от гледна точка на ЕС, не би представлявало правен проблем - тъй като Великобритания предварително беше дала съгласието си за провеждането на шотландския референдум. По друг начин стоят нещата в Каталуния, където испанската държава отказва на каталунците правото да провеждат референдум за независимост.
Всеки случай си има своите особености
Помним, че Косово се отдели от Сърбия, но и до ден-днешен не е признато като държава от всички членки на ЕС. Помним и разпадането на бившите многонационални държави Югославия и СССР: части от тях днес са членове на ЕС. От днешна гледна точка изглежда изключено някоя от държавите в ЕС да признае евентуалната бъдеща независимост на Каталуния. В това отношение каталунското правителство няма какво да се заблуждава.
Но как биха могли да се избегнат бъдещи конфликти между регионите и стоящите над тях национални държави? И има ли някакъв общ европейски отговор? Та нали има вече наченки на предлаганата от мнозина "Европа на регионите"? Тъкмо през тази седмица в Брюксел заседава и "Комитетът на регионите", в който участват 350 представители на регионите от всички 28 страни-членки на ЕС. Той обаче има само консултативни функции. Законодателната власт в ЕС си поделят националните държави в Европейския съвет и пряко избираният Европарламент. Предложението да се обезвластят националните държави и да се увеличат правата на региони като Каталуния, Каринтия или Шлезвиг-Холщайн и да се превърнат те в същинските носители на европейската идентичност притежава известен чар, но едва ли е изпълнима на практика.
Що е то нация? А регион?
Твърде трудно би било да се федерализират исторически създалите се национални държави. Та нали има не само регионален патриотизъм, а и национална идентичност, която не може да бъде пренебрегната с лека ръка.
А и отцепниците в Каталуния не искат да са просто някакъв регион в Европа. Те искат да са пълноценна държава, тъй като вярват, че каталунците представляват отделна нация. Ясно е, че има разнобой между различни понятия и представи: какво е нацията, какво е регионът, какво е конфедерацията?
В днешен Брюксел са представени 28 държави, чиито 750 евродепутати трябва да взимат съвместни решения. Ако в бъдеще националните държави са представени там със всичките си региони и области, на срещите на върха на ЕС ще преговарят не 28 държави, а стотици и дори хиляди европейски региони. Подобна Европа би се превърнала в напълно неуправляем механизъм.
Раздробяването на отделни региони не може да реши политическия проблем както си го представят в Каталуния. На онези самообявили се нации, които по подобие на част от каталунците, се смятат за "потиснати", навярно трябва да им се поясни, че многодържавието и разпокъсаността в наше време не могат да донесат истински прогрес. Каталунците по-скоро би трябвало да се опитат да променят Испания, а шотландците - Великобритания. Европа в случая е грешният адрес.